Г. Господинов: Стратегическата грешка на една глупава държава е да изхвърли културата

Това, което се случва с театъра и с областта на културата и политиката в тази област е един кротък Апокалипсис, който трае отдавна, заяви в интервю за БГНЕС писателят, поет и драматург Георги Господинов, който получи преди дни ”Аскеер” за пиесата си "Апокалипсисът идва в 6 вечерта”.

Не бих казал, че това е нещо извънредно и свръх различно от последните не само 20 години, а и преди това, казва Господинов. Общо взето в ситуация на Апокалипсис и на криза, първото нещо, което една глупава държава решава да направи е да изхвърли от борда културата. Не за друго, не дори от лоши помисли, не защото мрази културата вероятно, а защото мисли, че тя има най-малко смисъл, че най-малко е необходима и човек може лесно да се освободи от нея, казва Господинов. Според него това е стратегическа грешка, която ще се усети с цялата си тежест след 5, след 10 години. Това е проблемът на стратегическите грешки, че когато ги усетим, вече е късно да бъдат поправени, твърди писателят. И продължава: културата е нещо, което трае дълго, тя има това свойство на траене. Ако никой не се спомня поредния министър на културата от правителството на Станишев, Виденов или царя, то тяхната нетрайност е ясна. Но ако нещо се е написало по това време, въпреки Министерството на културата, ако нещо се е създало трайно, то ще продължи и по-нататък. Така че най-лесното е да загърбиш културата, казва Господинов. И добавя: Това се наблюдава и в медиите – по време на криза медиите се отказаха от аналитичните си страници, отказаха се телевизии, от разследващата журналистика. От тези по-бавни предавания, в които има рефлексия. И това е парадоксът – във време на криза и Апокалипсис ти изхвърляш точно предаванията или страниците, или изкуствата, които се занимават да обясняват този Апокалипсис и тази криза, казва Георги Господинов. По думите му това е все едно във време на глад да изхвърлиш хляба. Това е парадоксът на случващото се днес, казва Господинов.
”Това, което мен ме вълнува е колко обидно бързо минава личното ни биографично време в опит да се справим с някакви обществени кризи. Ние казваме минали са 20 години от прехода, в исторически план това е нищо, в личен план – това е половината от моя живот, или това е целият живот на моите родители, ако сметнем и предишните 45 години”, казва още писателят. В една сцена на пиесата му се говори, че живеем обидно малко и точно тук, според Господинов, идва ролята на литературата, театъра, която дава смисъл на личното ни време. Без тях ние живеем обидно малко и ролята на литературата и изкуството е да добавя смисъл. Според него едно от малкото останали места, където се произвежда смисъл е театърът и литературата и изкуството изобщо. А залежите на смисъла, според него, изтъняват в глобален мащаб. Просто в България това става по-бързо, отколкото другаде, защото залежите са по-тънки. Така, че изчерпването на залежите е големият личен и обществен проблем, с който трябва да се справяме, казва Господинов. Лично за него фрагментарността на живота, която показва в своето творчество е по-честният начин да се гледа на живота. ”Някак си не може да живеем в роман на 19 век, когато нещата, историите бяха бавни и траеха дълго”, казва авторът. И в романа, и в пиесите му героите мечтаят по една такава цялост. Ние винаги ще мечтаем по това животът ни да бъде цялостен, да се обърнем назад и да кажем това ни се случи, после това, но тази илюзия за цялост е изгубена, смята Георги Господинов. Според него огледалото се е счупило, ако се използва класическото определение на Стендал за това, че изкуството и романът отразяват пътя, по който вървим – огледалото се е счупило и сега всичко се оглежда в малките фасетки, твърди писателят. ”Това е по-честният начин за мен, по-близкият до актуалността, до начина, по който ние преживяваме живота – фасетъчно, на части, на парчета, от което ни боли - от тази разкъсаност и фрагментарност. И ролята на литературата, пиесите, на театъра е понякога да бъде като лепило за тези парчета – да прокарва нишката на смисъла и да кажеш – имаше смисъл на всичко това, което ми се случваше до тук”, казва Георги Господинов.
Творецът получи ”Аскеер” за драматургия преди дни за пиесата си ”Апокалипсисът идва в 6 вечерта”, а днес от 19 часа в ”Склада” - София, ул. "Бенковски 11", ет. 3 ще се състои премиерата на първия български трагикомикс "Вечната муха", от Георги Господинов и Никола Тороманов (ИК Жанет 45). Казано най-кратко, това е романът на една вечна муха с един нетраен свят. Сред цялата джунгла от спайдърмени, тарзани, микимауси, патоци и прочее, в целия този Ноев Ковчег на комикс-културата, влита с взлом една муха.
Георги Господинов (1968) е автор на стихосбирките: "Лапидариум" (1992), "Черешата на един народ" (1996, 1998, 2003), "Писма до Гаустин" (2003) и "Балади и разпади" (2007). Съавтор е на две книги-мистификации "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Романът му "Естествен роман" (шест издания на български) е публикуван на повече от десет езика за последните няколко години, сред които френски, английски, немски, италиански, датски, чешки...Съставител е на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" (2006) и съавтор на "Инвентарна книга на социализма" (2006). Господинов е автор на пиесата "D.J.", която печели Годишната награда "Икар" за най-добър български драматургичен текст (2004). Преведена е на руски, френски, немски и английски. Пише сценарии за късометражни филми, последният от които „Омлет” (реж. Н. Косева) е отличен от журито на кинофестивала Sundance 2009. През 2008 е гост-писател на Берлин със стипендия към Berliner Kunstlerprogramm (DAAD). Редактор в "Литературен вестник", седмичен колумнист във в. "Дневник", доктор по нова българска литература към Института за литература, БАН.