Франция и Германия искат тежестта на България да намалее при вземане на решения в ЕС

Съветът на ЕС по общи въпроси обсъжда днес в Брюксел проект за реформа на съюза, който ще намали тежестта на България и други държави при вземането на колективни решения. Френско-германска работна група от 12 "мъдреци" е представила вчера доклад по институционалните въпроси, наречен "Плаване в открито море: Реформиране и разширяване на ЕС за 21-ви век", който предвижда отпадане на правото на вето, отказ на една трета от държавите от еврокомисар и намаляване на евродепутатите в националните делегации.

Авторите декларират, че изразяват само своето мнение, но Франция и Германия се смятат за двигатели на реформата, защото отдавна настояват за подобни промени. Те оправдават инициативата си с предстоящото разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, Украйна и Молдова, което би увеличило много броя на членовете и би направило съюза трудно управляем.

Тъй като се очаква съпротива от малките държавив ЕС, чиято значимост формално се изравнява сега с големите чрез правото им на вето, има предложение да се сформира "коалиция на желаещите за реформа". Това означава официално ЕС да се раздели на групи, наречени концентрични кръгове. Първият е вътрешен кръг, който включва членовете на Еврозоната и Шенген. Вторият е сегашният Евросъюз. Третият включва асоциираните членове (каквато е Турция от 1963 г.). Четвъртият е Европейската политическа общност, създадена през 2022 г. след руското нахлуване в Украйна (44 европейски държави) и представляваща свободна асоциация на европейски лидери, които се срещат два пъти годишно, за да разговарят. България в момента е във втория кръг и се стреми да влезе в първия съгласно присъединителния си договор с ЕС.

Предлагат се реформи в трите основни органа на ЕС - Съвета, Еврокомисията и Европарламента. В Съвета на ЕС (министрите) държавите да гласуват повечето решения с квалифицирано мнозинство от три четвърти, като се запази правото на вето само по въпросите от общата външна политика, сигурността и отбраната. В Европейския съвет (висшия ръководен орган на държавните и правителствени лидери) отнемането на право на глас да става с четири пети мнозинство вместо с досегашното единодушие минус един глас (на санкционираната държава).

В Еврокомисията да отпадне правото всяка държава да изпраща комисар, като броят на комисарите бъде две трети от броя на държавите. Ако не се постигне съгласие, да се въведе системата на старши и младши комисари, като само старшите ще имат право на глас, а другите ще изразяват мнение, без да гласуват.

В Европарламента да се запази сегашният максимален брой евродепутати от 751 души, независимо колко нови държави ще бъдат приети. Това означава да се отнемат бройки от досегашните членове на ЕС, но националните делегации да не падат под минимума от 6 евродепутати за най-малките държави (т.нар. Кембриджка формула).

Авторите подкрепят целевата дата 2030 г. за разширяване на ЕС, като твърдят, че следващата Еврокомисия „трябва да се ангажира с целта 2030 г. и да се споразумее как разширяването на ЕС да бъде готово дотогава“.

Предлага се по-голям бюджет на ЕС от собствени източници, обвързвайки изплащанията на ЕС по-стриктно с условията на върховенството на закона. Лошо функциониращата съдебна система и корупциятта на високо равнище ще дават основания за спиране на европейските плащания към провинени държави.

Диаграмата на Ойлер показва съществуващите в момента кръгове на европейска интеграция. България е във втория: В ЕС, но извън Еврозоната и Шенген

Източник: segabg.com