Фандъкова готви празник за 15 септември

15 септември трябва да бъде празник. Училището и семейството заедно да превърнат досадното образование в модерно възпитание.
Около тази идея проственият министър Йорданка Фандъкова е обединила колегите си на последното правителствено заседание миналата седмица. Всички са били единодушни, че първият учебен ден е най-важният в първите 100 дни на кабинета. И в целия му мандат.
“Образованието е нашият капитал” е мотото на министрите, под което ще мине откриването на учебната година. С него те ще лансират първата от антикризисните програми на правителството и неслучайно тя е насочена точно към просветата.
Идеята е, че когато кризата е оставила хората без пари, техният шанс е онова, което и най-страшната икономическа катастрофа не може да ни отнеме – духовността. По тази причина секторът ще бъде опазен от “съкращения”, “замразявания” и другите забранени от премиера думи.
Освен това са подготвени няколко проекта, които ще дават на децата практически знания извън консервативната схема на учебниците. Целта е в България най-накрая да се възпитават не само всестранно развити личности по соцсхемата, а да има работещо образование.
Така ще бъде атакувана и безработицата, защото бизнесът ще може да получава практически подготвени кадри, а не дървени философи, изпаднали в отчаяние от сблъсъка на отнесеното съдържние на учебниците с реалностите на живота в криза.
Заместник-министърът по младежката политика Светлана Ломева е основният двигател на нежната революция, която шефката й нарича “гражданско образование”.
Именно това искат и самите деца, както показва анкетата на 19’.
 

Росен Росенов, на 17 г.,  11 клас, 22 СОУ „Г. С. Раковски”:
В крайна сметка, в учебника трябва да има достатъчно информация: тя да обогати ученика, и в същото време да бъде увлекателна – малко като разказ, малко като книга. Трябва да има и практически неща – да се развива мисълта. Това, което искам да науча, но не го намирам в учебниците е мъдрост, житейска мъдрост. И трябва да я откривам на собствен гръб.

Петър Владимиров, на 16 г., 10 клас, СОУ „Ген. Владимир Стойчев”:
Учебниците трябва да бъдат съобразени с възможностите на учениците, така че те да възприемат информацията. Това, което не го намирам в тях, е повече за Балканския полуостров, за нашите национални красоти. Трябва да има още неща за България и за нашето минало. Бих искал да ни преподават нещата така, че ние да ги разбираме по-лесно и да отделяме по-малко време след това за учене у дома.

Марио Андреев,  на 14 г., 8 клас СОУ “Ген. Владимир Стойчев”:
Не съм доволен от всички учебници. Някои са много трудни и неразбираеми. Бих искал уча по-интересни, по-вълнуващи неща. Искам още в часовете по география да разбера повече за света. Това, което не научавам в училище, го чета в интернет или в книгите. Засега не съм хващал учител да не знае нещо, което аз знам. Но ако се случи, ще му кажа това, което аз съм научил.

Виктория Минчева, на 16 г., 10 клас, Първа испанска гимназия:
Учебниците трябва да бъдат достъпни за всички ученици – както като цени, така и като знания, които предоставят. От тях бих искала да науча по-интересни неща, които ще са ми нужни в живота и в практиката. Ще призная, че е имало ситуации, в които да знам повече от някои мои учители. Като пример ще дам учителка, която ми преподаваше по български език преди няколко години и която не беше много ориентирана в системата. Часовете й бяха направо смешни. Понякога избират учителите по някаква странна система.

Джулия Петъртошева, 12 г., 7 клас, Спортно училище на ЦСКА:
Доволна съм от учебниците си, харесват ми. В тях пише много неща. Трябва да научим нещо, за да имаме все пак някакво образование. Ако нещо не го пише в учебниците, го търся в книгите, в атласите. В интернет има много информация, която е полезна за училище.

Надежда Колева, на 17 г., 10 клас,  Търговско-банкова гимназия:
Учебниците не са лоши. Ходя обаче на частни уроци по математика. Така че има още какво да се желае. Ако нещо не го намирам в учебника, го търся в интернет.