Експерт: "НАТО изнася нестабилност"

НАТО играе важна роля за осигуряването на безопасността на Европа. Но при това НАТО изнася нестабилност навън, в частност в Русия. Руската загриженост по повод дейността на алианса е напълно основателна, коментира професор Ричард Каплан.

На 4 април 2009 г. НАТО пищно ще отбележи своята 60-та годишнина, но всичко върви натам, че на тези тържества руски представители даже и ако присъстват, то най-вероятно няма да са в качеството на почетни гостени, а като представители на потенциален противник. В Москва едва ли са във възторг от думите на Яп де Хоп Схефер, че алиансът макар и да не доставя оръжие на Грузия, ще й „помогне по всички приоритети, които Грузия определи сама“. Генералният секретар на НАТО заяви това на 10 октомври след приключване на срещата в Будапеща на министрите на отбраната на 26-те страни-членки на алианса, в рамките на която се състоя първото заседание на комисията за сътрудничество между НАТО и Грузия. Недоволството на Москва се усили след тайното подписване на 23 септември от генералните секретари на ООН и НАТО Бан Ки Мун и Яп де Хоп Схефер на споразумение за сътрудничество между секретариатите на двете организации. Руският външен министър Сергей Лавров заяви тези дни възмутено, че с Русия и останалите членове на ООН никой не се е консултирал относно документа, макар в него да има положения, засягащи „прерогативите на страните-членки“. Така, ООН и НАТО „възнамеряват да си сътрудничат в поддържането на международната сигурност не само въз основа на устава на ООН, но още и въз основата на някакви международни директиви“. Относно целите на алианса и причините за захлаждането на отношенията между НАТО и Русия разказа пред „Время новостей“ професорът от Оксфордския университет, експертът по международни отношения Ричард Каплан.
„Время новостей“ /ВН/: НАТО бе замислен като фактор за осигуряването на стабилността. Но с разпускането на Варшавския договор през 1991 г. алиансът се лиши от противник и сам се превърна в източник на нестабилност. Скоро алиансът ще навърши 60 години. Все още ли е жизнеспособен?
Ричард Каплан /РК/: Да. НАТО играе важна роля за осигуряването на безопасността на Европа. Но при това НАТО изнася нестабилност навън, в частност в Русия. Руската загриженост по повод дейността на алианса е напълно основателна. Ръководството на НАТО твърди, че не разглежда Русия като враг. Но Москва има опит с нападения от Запад. Затова тя обосновано е загрижена от случващото се край нейните граници. Спомнете си как САЩ реагираха, когато СССР възнамеряваше да разположи ракети на Куба!
ВН: Повече не съществува идеологическа конфронтация, светът се промени. Доколко НАТО отговаря на променилата си ситуация?
РК: Основната изгода от съществуването на НАТО получават страните-членки. Трябва да изходим от обратното: какво би станало в случай, че НАТО отсъстваше, когато се разпадаше СССР? Отделните страни щяха да започнат да сключват двустранни и многостранни договори, за да си осигурят безопасност. Но е много по-добре, когато страната се намира под един „чадър“ на сигурност. Той не включва Русия, но идеята за сътрудничество на НАТО с Москва като с равен партньор бе озвучена. В началото на 90-те години на ХХ век в политическите дебати многократно се повдигаше въпроса за необходимостта от НАТО. Но лидерите, включително тогавашният премиер Маргарет Тачър, отговаряха, че НАТО е като застраховка срещу пожар. Даже ако рисковете са минимални, винаги е по-добре да я имаш. Наличието на НАТО е оправдано. Проблемите възникват заради продължаващото му разширяване.
ВН: И разполагането на нови противоракетни щитове около Русия?
РК: Разполагането на противоракетни щитове – това не е политика на НАТО, а на САЩ. Макар част от тези неща да се преплитат – очевидно, заради доминиращата роля на САЩ в алианса. Освен това структурата на НАТО не е така демократична, както на ООН, където има Съвет за сигурност с неговата система за вето. Да, формално решенията се приемат с консенсус, и страните-членки на НАТО могат да налагат вето на решенията на алианса. Но на практика върху тях се оказва огромен натиск.
ВН: За съжаление в отношенията със Запада ние много често се сблъскваме с прословутите „двойни стандарти“. Защо косовския случай бе обявен за уникален, а южноосетинския – не?
РК: Русия взе решение да защитава население, на след това премина в настъпление. Ако целта бе да се защитят руските граждани, тогава войската трябваше да остане в границите на Южна Осетия. Признаването на Косово последва след години дипломатически усилия. В случая с Абхазия и Южна Осетия преговорният път не бе изчерпан. При това е без съмнение, че признаването на Косово даде тласък на сепаратистичните тенденции по света.
ВН: Защо вниманието е концентрирано само върху руския отговор? Защо грузинският президент в очите на Запада е освободен от отговорност за започването на войната?
РК: Това, което извърши президентът Саакашвили, бе невнимателно в този смисъл, че всичко завърши с провал. Но той се опита да реинтегрира територия в рамките на своите граници! Та нали политическите лидери, взели решението за разпада на СССР, утвърдиха съществуващите граници на републиките без да ги коригират. Международната общност прие това решение. Съществуват международни закони, оправдаващи използването на сила от правителствата в рамките на държавните граници. Русия също използва сила в Чечения!