Душат Русе, както преди 30 години – този път е Монтюпе

Видян 2376 пъти | Коментари 0
Гласували 2

Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан е пламенен защитник на справедливостта, когато българският съд засяга интересите на френския бизнес, но явно не обръща внимание на ужасяващ казус, при който френски завод трови голям български град. Многострадалният Русе, чието обгазяване преди 30 години роди българската опозиция и който пръв скочи против режима на Тодор Живков отново е пред бунт, защото млади и здрави мъже се разболяват за по 6 мес. в предприятие, което им плаща по 300 евро и после ги изхвърля.

В писмо да посланика русенецът Петър Йотов Николов, номиниран за Адвокат на годината, алармира:

„След множество сигнали и проверки на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе на френското предприятие бе наложена санкция за несъгласувани с РИОСВ съоръжения, която бе потвърдена на два пъти от различни инстанции. В началото на годината пък бе освободен директорът на екоинспекцията Дауд Ибрям, след като му е намеквано да не контролира толкова стриктно.

Би ли било честно, ако се направи необходимото гражданите да престанат да смятат, че Монтюпе е един отровител, а лъч надежда за работа и по-добър живот? Би ли било по мускетарски, ако тези инвеститори се държат като французи, по френски, а не да търсят българските лоши начини? Няма как ние да станем добри като французите, щом французите са дошли да станат лоши като някои българи.

Пиша Ви всичко това, г-н Дьо Кабан, с надежда и защото не се съмнявам във вашата доблест, че ще застанете на страната на гражданите. Пиша Ви по повод завод Монтюпе в Русе.

Франция е известна със своята социална политика, със своята икономика, с демократичните си устои, с гражданското общество. И дори когато Ви победихме на футбол, то това беше за добро на френския национален отбор, който стана непобедим след това. Но смятам, че към френския стандарт трябва да се стремят и всички френски инвеститори, които са добре дошли у нас. Като например завода на Монтюпе в Русе. Когато заработи, си спомням, че имаше оптимизъм, че нов завод отваря врати, че ще има работа и градът ще се съживи. И днес, работа има. Всички знаят, че работниците в Монтюпе получават около 300 евро на месец. Съвсем не по френски стандарт. И това не е най-лошото. Защото всеки може да избере къде да отиде на работа, но не всеки може да избере въздуха, който да диша. Хората в нашия град наричат Монтюпе замърсител. Хората в нашия град наричат Монтюпе завод, опасен за живота.

Монтюпе е наказан по българското законодателство, обективно и безпристрастно. Но вместо да се промени и превъзпита, той действа точно по този начин, който Вие ненавиждате. Като огромна ябълка, която изгнива всеки ден, която става все по-малко за ядене, в която дори и червеите са мъртви, а гнилостта й придобива все по-големи размери, унищожавайки всичко узряло. Докато не изгние цялото дърво. Разбира се, не е проблем да сменим отговарящия за екологията в града, за да не глобява по 30 000 лв., не е проблем да изхвърляме отровни емисии във въздуха, да затворим шлюзовете на завода и да го превърнем в газова камера. Не е проблем да накараме политиците да мълчат, не е проблем да спазваме законите формално, не е проблем, че работниците ни се разболяват твърде рано и твърде млади. Ще дойдат други.

Не е проблем, че заплатите не са френски. Тук не работят французи. Те не биха си позволили това. Или поне не в цеховете. Би ли било честно, ако вашият сънародник направи необходимото гражданите да престанат да смятат, че Монтюпе е един отровител”.