Доходите у нас изостават със 150% спрямо Гърция и с 30% спрямо Румъния

 Доходите в България драматично изостават спрямо тези в сравними по икономическо развитие държави – Гърция, Румъния, Чехия, Естония. Не е нормално работещ човек без деца в България да изкарва годишно 6386 евро (нетен доход) по данни на Евростат, а в Гърция, която преживя тежка криза – 15 763 евро.

Това твърди икономистът Мартин Димитров, кандидат-депутат от "Демократична България".

Според него изоставането в доходите на работещите хора в България спрямо нивата в ЕС е шокиращо. Двама работещи с две деца в Гърция получават 34 408 евро, в Чехия – 25 526 евро, в Естония – 29 905, в Румъния – 17 734, а в България взимат едва 12 813 евро на година.

Димитров смята, че въпросът с доходите на работещите семейства е неотложен за следващото управление, което ще е под засилен натиск да постигне висок растеж на икономиката, защото само това е начинът за по-високи заплати.


Защо България е последна по доходи в ЕС?

Според икономиста водещата причина за ниските доходи е политическият и олигархичен контрол върху икономиката. По-конкретно, той описва проблемите така:

    свръхконцентрация (монополизъм) и селективно толериране на малък брой близки до властта фирми;

    1 млрд. заеми за 8 фирми от държавна банка;

    3.4 млрд. от обществени поръчки за 7 фирми;

    малките дружества ги глобяват за 2 лева недеклариран оборот, а на други се опрощават 10 млрд. неплатени данъци за три години;

    не са гарантирани правата на собственост - ако реши, някой идва и ти взима фирмата (справка – скандала "8-те джуджета");

    земеделските евро субсидии са концентрирани в малко на брой големи;

    целенасочено се отказва международно разследване за КТБ, тъй като много нелицеприятни факти могат да се разкрият.

Какъв е резултатът?

Според Мартин Димитров случващото се е катастрофално за икономиката – и съответно за доходите на хората:

    инвеститори избягват такива дестинации, защото осъзнават, че не могат да се конкурират с фирми, близки до властта;

    целта въобще не е да се привлекат инвеститори (в някои отрасли), защото това би довело до конкуренция за фирми, близки до властта;

    близките до властта фирми смачкват останалите, които им се изпречат на пътя (пример - приетият закон срещу малките бензиностанции);

    много хора се отказват да кандидатстват по обществени поръчки, защото предварително е ясно кой печели;

    контролните органи се занимават с тормоз върху малките фирми, защото за част от големите има други правила;

    малки и средни фирми избягват да правят бизнес в сфери, в които доминират близки до властта компании, за да не подразнят силните на деня.