Даряваме органи без ограничения и роднинство

Даряването на органи да става по облекчен режим и процедура, без формалности, подобно на кръводаряването. За това настояха пациентски организации по време на конференция на тема „Нов прочит на Закона за трансплантациите - необходими ли са промени", която се проведе в София вчера. Да се разреши кръстосаното донорство и се създаде специална програма за прилагането му, тъй като то е вариант за спасяване на много човешки животи, поиска Радослав Славчов от Асоциация за детско развитие „Член 24". Предложението е изпратено до Народното събрание и Министерския съвет, пише "Монитор".

При него роднина на един пациент дарява орган на втори пациент, с когото има по-добра съвместимост, а роднина на втория пациент дарява орган на първия.

Повече от 3000 пациенти в България страдат от хронична бъбречна недостатъчност. Още хиляди пациенти ежегодно имат нужда от трансплантации на тъкани, но за тях няма подходящи дарители.

Радомир Славчов обясни, че при кръстосаното донорство не се поставят етични въпроси, като например дали даряваният орган ще отиде по предназначение, тъй като е ясно от самото начало кой е нуждаещият се. Десет процента от всички трансплантации в САЩ през миналата година са направени по тази схема. В Европа то се практикува от 1999 година. У нас Законът за трансплантациите на органи, тъкани и клетки позволява живо донорство на бъбрек и черен дроб само от близки роднини по пряка линия, например от родители на дете или между братя и сестри. Поради липса на съвместимост между донора и реципиента често пъти присаждането не може да се осъществи.

Според Славчев между 10 и 15 пациенти биха получили шанс за живот всяка година, ако кръстосаното донорство бъде разрешено.

Съществуват и други видове донорство, които могат да спасят човешки живот, но пак родното законодателство не ги позволява, като например насоченото донорство, обясниха още от неправителствения сектор. При него човек дарява орган на листата на чакащите, а не на конкретен пациент. Нормативната уредба у нас не позволява и едно лице официално да заяви желание органите му да бъдат трансплантирани при настъпване на мозъчна смърт. Смята се, че всеки, който не е отбелязал нежелание в своята здравноосигурителна книжка, се счита за потенциален донор. За да не стават скандали обаче, лекарите изискват съгласието на близките.

България прави проучвания за създаване на Балканска мрежа за обмен на органи и тъкани за трансплантации, припомниха експерти от Министерството на здравеопазването. Чрез нея ще се осъществява и повишаване на квалификацията на лекарите – специалисти в тази сфера, допълниха те.