Бункерът под мавзолея става галерия

Художествена галерия в бункера на бившия мавзолей ще се превърне в най-новата атракция в София, пише "Новинар".

„В момента работим по реализацията на идеята, но срещаме юридически пречки, тъй като мавзолеят не е вписан в градския кадастър", обясни зам.-кметът по културата д-р Тодор Чобанов. Той увери, че Столичната община няма да се откаже от намерението си въпреки трудностите.

В сряда Чобанов и главният архитект на София Петър Диков представиха изготвения подробен устройствен план на идеалния център на столицата, който трябва да бъде гласуван от градския парламент на 23 юли.

Границите му минават по бул. „Евлоги Георгиев", Орлов мост, бул. „Руски", ул. „Аксаков", ул. „Алабин", ул. „Ген. Гурко", бул. „Мария Луиза" и църквата „Света Неделя", бул. „Дондуков", ул. „Кракра", парка „Заимов", бул. „Васил Левски", ул. „Шипка" и Военната академия.

Запазват се всички дървета в сърцето на града

„Планът е доста консервативен и предвижда минимална намеса в градската среда и никакво ново строителство", подчерта Диков. Чобанов от своя страна изтъкна, че чрез него София максимално се доближава до препоръките на ЮНЕСКО за съхранение на културно-историческото наследство в центъра на града.

„Планът ще гарантира културния пейзаж такъв, какъвто сме го наследили от дедите си", отбеляза той. Главният архитект увери, че при изготвянето на плана за първи път е било извършено заснемане на всички дървета не само в публичното пространство, но и в поземлените имоти, така че всяко дърво в сърцето на града да бъде запазено.

Той уточни, че работата по изготвянето на плана е отнела над 10 години. По думите на Диков планът дава шанс на центъра на София да разкрие древната история, която се крие под паветата му. В него е заложено разкриване на старините под площад „Света Неделя", където вече се правят проучвания. Очакванията на археолозите са големи, коментира Диков. Според него те се надяват да открият не само отделни структури, а цели помещения от римско време.

Дворецът на император Константин излиза на бял свят

„Останките от двореца, или т. нар. преториум, са открити още през 50-те години и знаем, че той е много добре запазен", коментира зам.-кметът по културата. Чобанов допълни, че в момента археолозите търсят парадния вход на форумния комплекс, а през следващата година ще започне разкопаването в другата част на площада, където се намират останките на преториума.

През 2017 г. археолозите ще се насочат към района на Духовното училище, където досега не са правени проучвания и най-вероятно ще бъдат открити останките на представителни резиденции.

Планът предвижда превръщането на амфитеатъра на древна Сердика в лятна сцена. Със своите 24 000 места той е бил третият по големина в Римската империя, като надминава дори арената на древния Филипопол, която е можела да побере само 2400 зрители.

„За съжаление част от останките му бяха унищожени по време на строежа на хотел „Арена ди Сердика", коментира Диков. Други части от него са открити при строежа на сградата на НЕК. „Надяваме се, че държавата и НЕК ще ни прехвърлят имота", заяви Чобанов. Според него допуснатите грешки са поправими.

„Ще превърнем амфитеатъра в атракция и ще се грижим за него", увери той. В района се намират няколко сгради, които са паметници на културата, но според плана те могат да бъдат съборени, за да разкрият останките на древната арена.

Най-големият проблем е сградата на Гьоте институт, за която тепърва ще се търсят варианти за отчуждаване. Според Чобанов тя може да бъде запазена, тъй като се намира в центъра на арената и може да служи като скеле на бъдещия комплекс.