Ашхабад обещава да напълни с газ "Набуко"

Провъзгласявайки многовекторна политика за износ на газ на световните пазари, Ашхабад се стреми да играе на противоречията между конкуриращите помежду си потребители на газ от Русия, Китай и Европа, пише "Время новостей", цитиран от БГНЕС.

Днес в Анкара ще се състои подписването на междуправителствения договор за строителството на газопровода "Набуко", по който каспийският газ, заобикаляйки Русия ще бъде доставян в Централна Европа през Турция и Балканите. Подписи под документа ще поставят високопоставени представители на Турция, Унгария, Румъния, България и Австрия. Очаква се, че на церемонията по подписването някои страни ще бъдат представени от държавните и правителствените си глави. Вече е известно, че сред тях ще бъде грузинският президент Михаил Саакашвили. Към вчерашна дата нямаше сведения за готовността на президентите на Азербайджан и Туркменистан да пристигнат в турската столица. Преди седмица в интервю за руската телевизия азербайджанският президент Илхам Алиев заяви, че "ако газопроводът "Набуко" бъде построен и на нас ни предложат добри търговски условия, безсъмнение, ние ще се възползваме от него". "Но ние няма да инициираме този процес и няма да го финансираме", отбеляза г-н Алиев, но добави, че "Азербайджан само ще спечели, ако бъдат построени допълнителни средства за доставката на газ". Що се отнася до Туркменистан, чийто газ, освен азербайджанският, също се разглежда в качеството на главна ресурсна база на "Набуко", то досега там не рискуваха директно да говорят за своите планове за присъединяване към "Набуко". Провъзгласявайки многовекторна политика за износ на газ на световните пазари, Ашхабад се стреми да играе на противоречията между конкуриращите помежду си потребители на газ от Русия, Китай и Европа. При това Туркменистан ясно осъзнава, че за момента единственият съществуващ маршрут за износ на неговата суровина /износът за Иран, ненадвишаващ 8-9 милиарда куб.м. газ, не играе решаваща роля/ остава северния през Русия, и се стараеше да не дразни Русия с възможното свое участие в "Набуко". Но постепенно, с превръщането на газопровода за Китай в реалност, по който се предвижда от началото на следващата година да се транспортират ежегодно до 40 милиарда куб.м. газ, а също в резултат на скандала, възникнал в отношенията с "Газпром" след взрива в началото на април на туркменския участък от газопровода за Русия, ситуацията се променяше. Туркменското ръководство, от една страна, се изпълваше с увереност, готвейки се за освобождаване от пълната си зависимост от Москва като главен потребител на газ, а от друга - изглеждаше объркано, преставайки да получава доходи от износа на газ в руското направление в резултат на прекратяването на неговите доставки след априлската авария. А и недостатъчно успешните опити на Ашхабад да създаде доверителни отношения с Европейския съюз и САЩ, предприети през юни от туркменския външен министър Рашид Мередов...И тогава, туркменският президент Гурбангули Бердимохамедов прави решителната стъпка. На 10 юли на заседание на своето правителство той заявява за решението да се присъедини към газопровода "Набуко", твърдейки, че неговата страна "разполага с колосални запаси газ, които стигат за напълването на "Набуко". Очевидно, че това изказване е било направено да съвпадне с пристигането в същия ден в Ашхабад на заместник държавния секретар на САЩ Уилям Бърнс, извършващ опознавателно пътуване в страните от Централна Азия. Г-н Бърнс, бивш посланик на САЩ в Москва, отговаря в американския Държавен департамент за отношенията с Русия и Евразия. Високопоставеният американски представител, срещайки се с Бердимохамедов, разбира се, "приветства" решението на своя визави да се присъедини към "Набуко". В рамките на реализацията на този проект, каза Уилям Бърнс, американските компании могат да предложат много на туркменската страна за разработването на нейните енергийни ресурси. Но, както твърдят осведомени източници на "Время новостей" в Ашхабад, обявеното решение на Бердимохамедов за "Набуко" е изглеждало по-скоро на импровизация или на пиар-акция и не е било предварително анализирано в правителството и от експертите. А и едва ли не единственият останал в правителството професионалист в нефтогазовата област вицепремиерът Тачберди Тагиев в навечерието на визитата на американския емисар беше уволнен и назначен за ръководител на Сейдинската рафинерия. Отстраняването на Тагиев, който едва ли можеше да бъде смятан за проруски настроен чиновник /те отдавна са извадени от туркменското ръководство/, може да се смята за открита покана към руския монополист за нов търг за формулата на цената на газа и обемите на неговата доставка през Русия. Г-н Тагиев се смяташе за прагматик и се опитваше да се договори с "Газпром" за пазарни, прозрачни и взаимноизгодни условия. Такъв сигнал за Москва, както смятат в Ашхабад, трябва да изглежда и неговото решение да се присъедини към "Набуко". Както иронично и не без тъга отбеляза пред кореспондента на "Время новостей" един от специалистите, работещ в газовата сфера на Туркменистан, редуването в различна последователност на подобни "сигнали", изпращани на различни адреси и много често противоречащи се един на друг, днес се представят в Ашхабад за многовекторна енергийна политика. Впрочем, туркменските началници винаги могат да разчитат на поощрителното потупване по рамото от страна на "по-големи брат" във всеки случай, когато те от време на време озвучават политически правилното решение. Така беше и този път. След съгласието на президента Бердимохамедов да се присъедини към "Набуко" заместник помощник държавният секретар на САЩ Матю Брайза заяви, че сега "ние можем да покажем на нашите туркменски приятели експортен маршрут на Запад... и Туркменистан може да получи възможност да спечели пари от това". Участници в проекта "Набуко", струващ 7,9 милиарда евро /12,3 милиарда долара/, са австрийската компания OMV, унгарската МОЛ, българската "Булгаргаз", румънската "Трансгаз", турската "Боташ" и германската RWE. Всеки от участниците в консорциума "Международна компания "Набуко" притежава равен дял от 16,67%. Започването на строителството на газопровода с дължина 3300 км и мощност 31 милиарда куб.м. газ годишно е насрочено за 2011 г. Първите доставки на газ трябва да започнат през 2014 г.