Синът на Валери Симеонов: Бях наркоман

съквартирантите ми не знаеха още, че взимам. Всъщност повечето хора не знаеха, това си беше нещо, което пазех в тайна. Когато го разчертах това вещество видях, че не ми изглежда особено като чист амфетамин - то беше като основа. Още на първата лента усетих, че не знам къде се намирам. Не ме хвана като обикновен амфетамин. Тогава не ми пукаше особено какво ще се случи. Впоследствие така се случи, че издрусах и двата грама и почти умрях от инфакрт. Прибрах се вкъщи, пуших няколко джойнта, за да се приспя, за да се сваля, но не ми помогнаха особено. Легнах си и имах някакво зверско сърцебиене. Имах късмета да имам приятели тогава у нас, защото пулсът ми се качи до 250 удара в минута, ръцете ми посиняха, впоследствие и устните ми. Не виждах нищо, привиждаха ми се неща", спомня си Даниел за страшния ден.

"Не можех да говоря. Приятел, който беше с мен, се обади на линейките, на които им отне половин час, за да дойдат. В момента, когато вече дойдоха, аз вече бях в някакво полуживо състояние. Жена от Спешния екип ме погледна и каза "това момче ще направи инфаркт". Докато стигнем до болницата, вече не си чувствах тялото, не усещах нищо. Стигнахме до Спешното и ми биха венозно диазепам, сложиха ми кислородна маска. Докторът, който влезе с резултатите от кръвната ми картина, ме пита "ти хероин взимал ли си?" и аз казах "не". Не каза какво са намерили в кръвта ми, но беше ясно, че не е чист амфетамин", обясни 24-годишният син на вицепремиера Симеонов.

"Прохибицията на наркотиците всъщност е главният виновник да има такива субстанции, защото войната срещу дрогата води до доста по-нечисти наркотици, тъй като има химикали, които все още не са забранени. Винаги се намира начин да се заобиколи регулацията. Ако имаше някакъв легален контрол над тези вещества, може би това нямаше да се случи. Не казвам, че обвинявам правителството, държавата или каквото и да е, а че тези субстанции водят до много други неща - насилие, смъртност. Постоянно излизат нови и нови, по-потентни наркотици. Това, към което трябва да се ориентираме, е декриминализация на всички дроги - в Чехия, Унграия резултатите са налице", допълни той.

"Към днешна дата все още страдам от това, което ми поставиха като диагноза - вегетативна дистония. Не мога да кажа, че е увреждане, но по-скоро някакъв дисбаланс на вегетативната нервна система. Тази свръхдоза дори не ме спря да употребявам. След това продължих и се случваше общо взето същото, но в един момент трябваше или да спра, или да умра. След като спрях всякаква употреба на наркотици, между 6 месеца и година не излязох от нас. Кризите ми бяха толкова тежки, че пулсът ми в покой беше 120-130 удара в минута. Ръцете ми посиняваха, губех контрол над тялото си, получавах гърчове. Получавах може би по 5 такива гърча на ден, плюс това, че пулсът ми беше постоянно висок. И до ден днешен имам черни точки в зрението, когато има светлина. Бях уплашен за живота си", добави Даниел.

"Впоследствие започнах да правя стъпки към това да се възстановя. Започнах да спортувам, да обръщам повече внимание на това какво ям, почти не пия алкохол, пия си лекарствата и се старая да се възстановя и да водя възможно най-здравословен начин на живот. В момента пия антидепресанти и антипсихотици за паник атаките. Вероятно ще ги пия още известно време преди да ги спра и да започна да функционирам без тях", обясни младежът.

"Не съжалявам за нищо, което съм преживял, защото аз нямаше да мога да оценя живота, ако не беше това. Наистина може би взимах живота и много други неща за даденост. Ако не бяха тези 2 грама и това почти умиране, вероятно нямаше да спра да употребявам и нещата щяха да свършат много по-зле. Може би щях да съм умрял или да съм инвалид. Познавам доста хора, които са претърпявали инфаркти, инсулти - млади момчета, които са употребявали стимуланти, наркотици - в момента са инвалиди за цял живот. Но мога да кажа, че все пак се отървах сравнително леко. Към днешна дата продължавам да плащам цената за този мой избор и ще продължа да я плащам, докато не се оправя, за което съм доста песимистично настроен, защото мина доста време. Но вече мога да функционирам - мога да ходя на университет, на работа или да се виждам с познати", каза още той. "Баща ми доста ми помогна финансово - уреди ми срещи с лекари, изследвания".

"Не мога да мисля вместо него, но смятам, че по-скоро ще се срамува", коментира 24-годишният младеж за реакцията, която очаква от баща си, когато разбере за това интервю."Той не разбира тази кауза, това се вижда и в политиката му. Партията, която той ръководи е строго против наркотици. Той не вижда, че тая прохибиция и забраната на наркотици води до човешка мизерия. Чисто икономически не е изгодно на държавата да се води война против наркотиците. Той е по-консервативен и тези неща не ги вижда. Той е твърдо против дрогата и не смятам, че ще разбере това, което правя. Но аз реших да го направя, защото не става въпрос само за мен и него".

От разговора с Даниел стана ясно, че финансово вицепремиерът Валери Симеонов е бил до него, но на въпрос "Беше ли до теб като човек, като любов?" 24-годишният младеж отвърна, че "по-скоро не".

"Вероятно от една страна заради разочарование, от друга страна, защото е израснал в друго време, възпитаван е по различен начин. За него връзката баща-син означава едно, за мен друго. Така че е постъпил, спрямо разбиранията си, съвсем нормално", каза още синът на вицепремиера Симеонов.

"Не съм наркоман вече от 5 години или 4. Дали го правя, за да преследвам някаква лична вендета - по-скоро не. Може би той няма да е много доволен, но на мен не ми пука особено, защото тук не става въпрос само за мен, а за една кауза, която е много над това", обясни Даниел целта на интервюто си.

Той посъветва тези, които имат проблеми с наркотиците, че трябва да се справят с травмата и че с наркотиците никога няма да избягат. "Единственият начин е по-скоро да бъдеш едно цяло с болката си, вместо да се опитваш да избягаш от нея. Това води само до още повече болка. Също бих казал да ценят живота си повече. Знам какво е да си мислиш "все тая, ако умра", до такава степен да си депресиран, че едва ли не да се опитваш да го предизвикаш, както аз правех. Много добре знам какво е това и докъде води. Бил съм там и мога да кажа, че ще дойде момент, в който ще оценят живота си, така че по-добре този момент да дойде преди да е прекалено късно", каза Даниел.

"Човешка връзка, съчувствие и може би любов е това, което трябва да търсим, за да избягаме от това нещо. Пътят не е лесен, но когато животът ти зависи от това, при всички положения ще го извървиш. Животът е това, което ме дръпна към живота", призна още синът на Симеонов.

"Няма да забравя след като предозирах, излизам от болницата и съм толкова радостен, че мога да виждам, мога да ходя, мога да видя, ако щеш, птичките около мен, дръвчетата и количките и т.н. Желанието за живот е това, което ме изкара оттам", разказа той.

Източник: 24 часа