ГЕРБ слезе от пиедестала, БСП с исторически пробив, сочи анализ на ИСА за 2016 г.

България изостана чувствително от новата вълна в европейската и американска политика. Политическият ни елит е на ниско ниво, няма кой да представлява национал-консервативното и да разговаря от политически позиции с него в Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Русия, столиците на Вишеградските страни, дори и с отделните групи в Европейския парламент. Българската външна политика претърпя грандиозни провали, които не са се случвали от началото на прехода. Поведението на дипломацията ни е силно зависимо от чужди влияния и не отчита в пълнота националните интереси.

Президентът Росен Плевнелиев, чийто мандат изтича на 22 януари 2017 година, проведе най-ястребската политика спрямо Русия в рамките на ЕС и напуска поста с най-нисък рейтинг на доверие, което е имала президентската институция в България от създаването ѝ досега

Изминалата година донесе сериозни промени в българската политика (нов президент, показателен протестен референдум, оставка на правителство, курс към предсрочни избори). Кризата на политическото доведе до роенето и появата на нови политически играчи и прегрупирания. Както фрагментацията, така и консолидацията могат да се окажат проблем за политическата система в страната през 2017 година. Предсрочните избори могат да отворят повече въпроси, отколкото да дадат отговори.

При невъзможност за съставяне на работещо, стабилно, легитимно правителство може да се стигне до повторни избори в рамките на календарната година. Това би поставило служебното правителство в режим на дългосрочно управляващо. Основното, което ще се търси в българската политика през 2017 година, е стабилност, за да премине по-безболезнено през очертаващите се политически сътресения и международен опит, който да позиционира по-добре страната и нейните перспективи в един променящ се свят.

Новоизбраният президент на България Румен Радев остава загадка като характер, политическо поведение, емоционалност. Всичко това ще се разкрива постепенно през 2017 година, като първият голям тест ще е състава, структурата и целите на служебното правителство, което той трябва да създаде.

От партията хегемон в българската политика, ГЕРБ се превърна в една от останалите партии в държавата. През 2017 година първостепенният въпрос пред формацията вече не е за победата, а за коалиционната формула. ГЕРБ не успя да си отгледа и запази партньор, изгори мостове и отгледа много врагове. Ако иска развитие, трябва да направи тотална ревизия на досегашния модел на работа.

Като най-голяма грешка на Борисов и ГЕРБ оценяваме обвързването на президентските избори с предсрочни парламентарни и кампанията между двата тура, когато избирателите бяха сплашвани с всевъзможни апокалиптични картини и сценарии за бъдещето. Като най-голям дефицит – липсата на дългосрочна визия за развитието на страната.

След дълги години на изборни загуби БСП направи исторически пробив. И то не само защото подкрепената от нея кандидат-президентска двойка спечели изборите, а защото се пребори със своя електорален кошмар – ГЕРБ. БСП получи няколко сериозни шанса – да се консолидира, да се обнови, да започне растеж, да има претенция да управлява страната. Голямото предизвикателство пред Корнелия Нинова в началото на 2017-а е да реши тези задачи.

Обединените патриоти вече са балансьорът в българската политика. Те са възможен партньор за всеки един от потенциалните електорални победители на предстоящите избори. За да се запази тази тенденция, те трябва да рафинират говоренето си, да очертаят сериозни управленски приоритети, да решат въпросите за кадрите, модерната визия, смекчаване на говоренето, външнополитическата легитимация.

ДПС изпълни изцяло основната си политическа цел, обявена още пред април: предсрочни избори през пролетта на 2017-а. Движението трябва да засили реториката си в посока на националните интереси, които добиват все по-голяма тежест и значение на фона на динамичните геополитически баланси. Партията е изправена пред първостепенния въпрос за промяната. Кадрите, партньорите и позитивният имидж са трите колони, които трябва да изградят новата политика на формацията в случай, че търси развитие.

Реформаторският блок загуби политическо бъдеще. Проектът е изчерпан морално, организационно, а в голяма степен - и кадрово.

Като проекция на турското правителство ДОСТ има потенциал за дестабилизация и създаване на етнически, институционални проблеми.

И без радикална промяна на избирателната система, има всички предпоставки предсрочните избори да променят политическата картина и представителството в Народното събрание. Социалното напрежение, разочарованието от прехода, кризата на елитите, проблемите, свързани с националната сигурност мобилизират силен протестен вот. Партиите вече търсят ново позициониране, създават се нови политически проекти.

Виртуалният политически проект на Слави Трифонов продължава да бъде с неясен профил, няма програма, идеология. Шоуто показа тотална фиксация върху въпроса за мажоритарния вот и загуби сетива за реалността.

Натискът на президента Плевнелиев върху кабинета в оставка да излъчи следващ български еврокомисар ще създаде напрежение и скандал. Няма време и легитимност за прокарване на подобна кандидатура. Управляващите няма да имат полза от подобен ход, защото ще вкарат темата в предизборната кампания. Точно както вкараха избора на генерален секретар на ООН в президентската надпревара и претърпяха сериозни негативи от това.

Криза и ниско обществено доверие бяха основните белези на институционалното развитие в страната през последната година. Институциите реагират постфактум и в рамките на кризисен пиар. Държавните органи са загубили контрол върху отделни региони на страната.

България продължава да бъде само консуматор на сигурност. Проблемите ще се изострят, ако се сбъдне прогнозата за промяна на целите, задачите и присъствието на НАТО в Европа. След избора на Тръмп пактът може да добие затихващи функции, което изправя България пред огромен проблем.

Страната е уязвима заради недовършената ограда на границата, напрежението около нелегалните мигранти избухва лесно. Бунтът в Харманли се оказа логично следствие от пропуски, компромиси и сбъркани политики от страна на правителството.

Здравеопазването и образованието са пред пълен колапс. И двете се нуждаят от радикална реформа не просто за просперитета на нацията, а за нейното съхраняване и оцеляване.

Източник: Епицентър