Джуров: Като реформатор бях против Людмила и Владко

- Не, никога не съм се страхувал. Ние с него сме имали разговори на четири очи по много въпроси. Открито, като уважаващи се един друг. Просто съм бил съвършено открит и ясен, категоричен във вижданията ми за стила и метода на работа. Например по кадровите въпроси – за Людмила и Владимир, и за някои други.
- Значи за дъщеря му и за сина му казахте, че не е прав да ги налага в йерархията?

- Категорично.

- Кога беше това?
- Когато стана смяната, мисля че след 9-ия конгрес на БКП. Въобще, издигането и на единия, и на другия, и не само на тях.

- А той как реагира, като му казахте?

- Реакцията му беше - възбуден, нервен… Но никога не съм почувствал, така, елемент на страх. Някои говорят, че някъде през 1980 г. ли, той възнамерявал да ме смени. Не съм почувствал такова негово намерение. С него съм имал много разговори, много остри разговори. На заседания на политбюро по някои въпроси на армията и някои други въпроси сме имали открити престрелки.
- Той и по въпросите на армията ли беше компетентен?

- Той се смяташе, че е корифей и по отношение на строителството на армията. Това нещо, откровено казано, е в гена му, в характера му.