5000-годишна "дама от слонова кост" преобръща познанията за пола в праисторическите общества

Погребан със слонски бивни, гребен от слонова кост, кристален кинжал, черупка от щраусово яйце и кремъчен кинжал, инкрустиран с кехлибар, скелетът, открит през 2008 г. в гробница близо до Севиля, Испания, очевидно някога е бил важен човек.

Въз основа на анализа на тазовата кост специалистът първоначално определя скелета на 5000 години като "вероятен млад мъж", починал на възраст между 17 и 25 години. Екип от европейски археолози нарече останките "Човекът от слонова кост" и започна да проучва това, което нарече "впечатляваща" находка.

Повече от десетилетие по-късно, през 2021 г. изследователите използват нов молекулярен метод, за да потвърдят пола на скелета като част от по-широко проучване на откритието, и получават истински шок. Оказало се, че "Човекът от слонова кост" всъщност е бил жена, предаде CNN.

"Това беше изненада. Това всъщност ни накара да преосмислим всичко за този обект", казва авторът на изследването Леонардо Гарсия Санхуан, професор по праистория в Севилския университет.

Наученото за жената и обществото, в което е живяла, отваря нов прозорец към миналото и вероятно ще накара мнозина да преразгледат традиционните възгледи за праисторията.

"В миналото не беше необичайно археологът да намери (останки) и да каже: "Добре, този човек има меч и щит. Следователно той е мъж. Разбира се, дълбоко погрешно, защото се предполага, че в миналото ролите на половете са били такива, каквито ги възприемаме днес", казва Гарсия Санхуан.

"Смятаме, че тази техника ще открие изцяло нова ера в анализа на социалната организация на праисторическите общества."

Нов метод за определяне на пола на скелетите

По-новият метод за определяне на пола на стари кости - използван за първи път през 2017 г. - включва анализ на зъбен емайл, който съдържа вид протеин с полово специфичен пептид, наречен амелогенин, който може да бъде идентифициран в лаборатория.

Анализът на молар и резец от скелета открива наличието на гена AMELX - който произвежда амелогенин и се намира на Х хромозомата - което показва, че останките са по-скоро женски, отколкото мъжки, според проучването.

В други изследвания техниката е използвана и за разсейване на клишето за "човека ловец", което е залегнало в голяма част от мислите за ранните хора.

Типичният начин, по който археолозите определят пола на даден скелет, е чрез разглеждане на таза: Женските тазове обикновено имат по-широки отвори от мъжките. Проблемът е, че тазобедрените кости - в сравнение с някои други части, като черепа например - са тънки, което означава, че с времето стават крехки и лесно се смачкват. Ето защо е лесно да се допуснат грешки, когато се гледа отворът на таза, за да се определи биологичният пол, както в случая с "Дамата от слонова кост".

Древната ДНК също може да разкрие пола на човешките останки, но тя е крехка, лесно се замърсява, скъпа е и често е невъзможно да се извлече от повредени кости, особено в по-топлите места. Амелогенинът обаче се запазва добре, което означава, че би могъл да се използва широко за установяване на пола дори на непълни скелети.

"Сега той се използва все повече и повече. Малко се разраства, което е вълнуващо", казва биоархеологът Ребека Гоуланд, професор в университета в Дърам, която е част от екипа, разработил за първи път метода с използване на зъбен емайл.

"Изпробваме границите... и виждаме колко назад във времето можем да отидем", казва Гауланд, която не е участвала в последното проучване.

Освен това тя добави, че методът може да се прилага както за зъби на възрастни, така и за детски зъби и е особено полезен за последните. Това е така, защото е невъзможно да се определи полът на детските скелети, докато не преминат през пубертета.