50 000 наказателни дела паднаха по давност за година, милион за 12 г.

49 195 разследвания са прекратени по давност през 2019 г. Това показват данните от последния годишен доклад за дейността на прокуратурата. Това означава, че разследващите органи и прокуратурата, която е господар на досъдебното производство, са се размотавали достатъчно дълго, за да изтече срокът, в който наказателното преследване се изключва по закон, пише Сега. На практика това е амнистия за извършителите на престъпления. При това данните са за броя на престъпленията, а не на извършителите. В много от случаите те са повече от един. В доклада няма подробности за вида на престъпленията.

Но казва, че 99.5% от прекратените по давност дела са били за случаи с неразкрит извършител. Районните прокуратури в Луковит, Ивайловград и Пирдоп, спецпрокуратурата и военните прокуратури не отчитат прекратени по давност дела.

Предишните две години прекратените по давност дела са съответно 43 950 и 39 067.

Според НК наказателното преследване се изключва, когато е изтекла т.нар. абсолютна давност. Тя зависи от престъплението. Най голямата е 52 г. и половина - за убийство на две или повече лица. За престъпления, наказуеми с доживотен затвор без замяна, тя е 30 г. За деянията, които се наказват с повече от 10 г. - е 22 г. и половина., а за тези с повече от 3 г. - 15 г. За престъпленията, за които се предвижда повече от година лишаване от свобода, абсолютната давност е 7 г. и половина, а за всички останали - 3 г.

Масовото прекратяване на дела заради изтекла давност започна през 2006 г., след като Борис Велчев стана главен прокурор и разпореди ревизия на спрените производства. Така се оказа, че много обвинители години наред са трупали папки, по които не са работили.

Така от 2008 г. (за когато са най-старите данни на сайта на прокуратурата) насам са прекратени близо 900 000 дела."Причините за прекратяване на делата по давност са както обективни, така и субективни. Налице са многобройни и разнопосочни законодателни промени след 1989 г., от една страна. От друга - проявено е бездействие от разследващи и оперативно-издирвателни органи и прокурори", пише в един от старите доклади на държавното обвинение. В него се признава още, че до 2006 г. "административните ръководители от всички нива на прокуратурата и на разследващите органи не са упражнили ефективен контрол за предотвратяване на опасността от прекратяване на делата поради изтекла давност". Отговорност за това обаче така и не бе понесена от никого.