20,75 градуса на Антарктика: нямало глобално затопляне, нали Нено

        Исторически и нечуван рекорд от 20,75 градуса беше измерен на Антарктика. Това е станало на 9 февруари от бразилските учени на остров Сеймор. Предишният рекорд беше от 19,8 градуса на острова Синьи от 1982 г. Не можем да си представим какво друго доказателство за глобалното затопляне може да има, след като тази зима на обратния полюс – в северен Сибир средната декемврийска и януарска температура бяха 20 градуса над нормите. Ето затова в Брюксел се смееха с глас на арестувания ни екоминистър Нено Димов от кабинета Борисов 3, когато ходеше да им обяснява „експертно“, че глобално затопляне всъщност няма.

Става въпрос за устойчиво развитие, тъй като два дни преди рекорда – на 7 февруари аржентинската изследователска станция в Есперанса засече 18,3 градуса, което пък е най-високата температура за мейнланда на „ледения“ континент.

Данните бяха публикувани след признаването им за официални от Световната метеорологична организация. Учените с глобално признание определят положението като „невероятно и ненормално“, цитира ги Гардиън.

„Тенденцията на затопляне е наблюдавана в много точки, но никога не сме наблюдавали нещо като това, което имаме през последните дни“, посочва Карлос Шефер, който е експерт от бразилския правителствен проект за наблюдение на климатичните промени и отражението им върху „вечния лед“ и биологичното развитие с 23 поста на мониторинг на целия „бял“ континент. Според учените влияние е оказал ураганът Ел Ниньо. „Има тясна връзка между климатичните промени в атмосферата, температурата на океана и състоянието на вечния лед“, заявяват категорично специалистите.

Антарктика е важна за целия свят, тъй като тя пази 70% от световните запаси на прясна вода, формирана от сняг и лед. Ако те започнат ударно да се топят, а няма как това да не стане при 20 градуса над нулата, постепенното вдигане на морското равнище се изчислява до 50-60 м. в околността на южния полюс. Британските учени пресмятат, че в Европа това означава старт от повдигане с 30 см и достигане до 110 см в следващите 50 години, което означава заливане на много крайбрежни земи. Забавянето или ускоряването на процеса над кота 30 см повишаване зависи от човешките усилия да намалят вредните емисии.

Най-тежко по отношение на топенето е положението с глетчерите Туйтс и Пайн в западната част на „ледения“ континент.