Шпигел: Ако приеме България в еврозоната, ЕС ще си създаде още един проблем

правораздаването и раздаваше обществени поръчки на местни олигарси. Понеже бе по-дискретен от правителствата в Унгария и Полша, Борисов общо взето избегна остри критики от Брюссел и Берлин. Наследството му ще се усеща в България дълго."

Нойкирх и Зауга илюстрират това си заключение още в началото, като описват, че министър Василев ги е приел в просторна зала за пресконференции с "доста интересна история". "Смята се, че тук предшественикът му е полуавал торбички с пари вероятно за замяна на политически услуги" [не се уточнява дали става дума за Владислав Горанов или Кирил Ананиев - бел.ред.].

"Василев описва брутално откровено кризата в политическата класа на страната си. Договори за обществени поръчки, раздавани години наред без конкурси и търгове. Значителен пробем са отсъствието на ефективен контрол и прането на пари."

Но може ли ЕС да да спре или забави приемането на България в еврозоната, питат авторите.

Те припомнят, че в началото на юни София е представила подробен план от мерки за подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2021 г. Това е направил Василев, който "е чудесна отправна точка, ако някой се интересува да разбере дали страната му е готова да се присъедини към еврозоната".

Шансовете този план да се превърне в реалност изобщо не са лоши, пише от "Шпигел". България е покрила всички формални критерии, на които отговарят бюджетният дефицит, държавните дългове и инфлацията, а обменният курс на лева вече е обвързан с еврото. "Миналата година заедно с Хрватия страната стана част от ERM II и банковия съюз, което означава, че придвижванет окъм еврото е необратимо. Дори ЕЦБ повече няма право на вето. Единствено точният момент може да се подбере подходящо. (...) Но наистина ли има смисъл да се приема държава с продължителни проблеми с корупцията, прането на пари и финансовия надзор".

Цитирани са евродепутатите от групата на "Зелените" Свен Гайголд и Даниел Фройнд, които са посетили България, както и Христо Иванов от "Да, България". Гайголд казва, че страната е добре дошла в еврозоната, но след като си оправи проблемите с корупцията и прането на пари, за да се избегне повторение на ситуацията с Кипър и балтийските страни - член да се превръща в център на голямо пране на пари. Фройнд гледа на процеса като на възможност за България с помощта на Еврокомисията и ЕЦБ да подобри финансовия си сектор.

"България има няколко сектора с комбинация на корупция, лошо управление и пряк или косвен държавен контрол, която предизвика натрупване на загуби и фактори на нестабилност", обяснява Иванов. Както той, така и други припомнят проблемите за еврозоната, които създаде приемането на Гърция, допълва "Шпигел". Според изданието водещи политици в България вярват, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България в зоната на общата валута.
Тук изниква и името на главния прокурор Иван Гешев, посочван - според изданието- от представители на гражданския сектор и инициативи за борба с корупцията като една от най-големи пречки. "Многото проблеми пред България не могат да се решат бързо, дори да има мотивация" (у политиците). Адела Качанова от Българския Хелзинкски комитет е цитирана да казва, че докато той продължава да блокира корупционни разследвания и да защитава политици и олигарси, нищо фундаментално няма да се промени.


Следва цитиране на предпуреждения за несигурност в прогнозите на различни международни институции за запазването на ниска инфлация, структурни проблеми на икономиката, много регулаторни пречки и банков сектор с относително висок дял на лоши кредити. Както и че с влизане в еврозоната може бързо да се покачат цените, което ще принуди правителството да увеличи социалните помощи.

Евродепутатът от баварския Християнсоциален съюз Маркус Фебер казва: "Аз съм за това да се изчака по-дълго. Иначе България бързо ще се превърна в поредната Гърция".

Ханс-Вернер Зин, бивш ръководител на мюнхенския икономически институт Ifo, е още по-критичен: "България видя от Гърция колко е яко, когато ти позволяват да си печаташ пари, признавани и в други държави", което според него е привилегия, която "ще предизвика инлфационен бум" в България, "който в крайна сметка ще я лиши от конкурентоспосоност и ще я превърне в поредния чист получател на пари в един Европейски трансферен съюз" [така в Европа наричат неприемливата за мнозина идея богати страни като Германия да поемат финансовото бреме от лошо управление в по-бедните страни от еврозоната - бел.ред.].

"Шпигел" е смятан за близко до соициалдемократите издание. Олаф Шолц, министър на финансите, изненадващо увеличава преднината на ГСДП пред консерваторите от ПДС/ХСС до 6 пункта седмица преди парламентарните избори. В предизборните дебати той и партията му са обвинявани, че на власт ще реализират една неприемлива за десницата визия за социален съюз в Европа, в който обикновените работещи в Германия ще плащат помощите за безработни в страни като България. Социалдемократите отвръщат, че това са "глупости".

Правителството на Ангела Меркел одобри - като еднократно действие - Плана за възстановяване на ЕС, в който за пръв път Германия пое задължение солидарно да покрие задължение на другите държави членки, възникващо от емитирането на общи дългови облигации. ГСДП

Източник: Дневник