Какво ни се случи: 7-те тайни на Варуфакис

Гърция е перфекен пример за третата истина, разбулена тази година: платежоспособността е политическо решение, поне в богатия Запад. През 2015 г. държавният дълг на Гърция в размер на 320 млрд. евро се извисяваше над националния доход от само 176 млрд. евро. Проблемите на страната бяха новини на първите страница по света и европейските лидери оплакаха нашата несъстоятелност. Днес, в разгара на пандемия, която влоши лошата икономика, Гърция не е проблем, въпреки че публичният ни дълг е с 33 млрд. евро по-висок , а приходите ни с 13 млрд. евро по-ниски в сравнение с 2015 г. Европейските сили обаче са решили, че едно десетилетие за справяне с фалита на Гърция е достатъчно, затова избраха да я обявят за платежоспособна. Докато гърците избират правителства, които последователно прехвърлят на трансграничната олигархия всякакво (публично или частно) богатство, Европейската централна банка ще прави всичко, което е необходимо - ще закупи толкова гръцки държавни облигации, колкото е необходимо - за да държи несъстоятелността на страната извън прожекторите.

Четвъртата тайна, която през 2020 излезе на бял свят, беше, че планините от концентрирано частно богатство, които наблюдаваме, имат много малко общо с предприемачеството. Не се съмнявам, че Джеф Безос, Илън Мъск или Уорън Бъфет умеят да печелят пари и да спекулират на пазарите. Но само малък процент от натрупаната им плячка е резултат от създаването на стойност.

Помислете за огромното увеличение от средата на март на богатството на американските 614 милиардери. Допълнителните 931 млрд. долара, които са натрупали, не са резултат от иновации или изобретателност, които генерират допълнителни печалби. Те станаха по-богати в съня си, така да се каже, когато централните банки наводниха финансовата система с произведени пари, които доведоха до скок на цените на активите и по този начин и на богатството на милиардерите.

С рекордно бързото развитие, тестване, одобрение и пускане на ваксини за COVID -19 беше разкрита петата тайна: науката зависи от държавната помощ. Много коментатори разказват лирично за способността на пазарите да реагират бързо на нуждите на човечеството. Но иронията не бива да се губи за никого: администрацията на най-антинаучния президент на САЩ досега - който игнорира, сплашва и подиграва експерти дори по време на най-тежката пандемия от един век - отпусна 10 млрд. долара, за да гарантира, че учените разполагат с ресурсите, от които се нуждаеха.