Акушерки стават Covid сестри във великотърновската болница

„Казват – ние като влезем при болните, те искат ей така да ни хванат за ръцете, ние сме с ръкавици. Това не им дава мира, защото толкова сме екипирани, а ние сме свикнали да усещаме човешката длан, да хванеш възрастния човек за ръката, да му кажеш „Няма страшно, ние ще ти помогнем!“ Мразим ги тези ръкавици, мразим ги тези скафандри! Те търсят, едва дишайки, да видят очите ни през запотените очила и да срещнат погледа ни, за да се уверят наистина ли ние вярваме, че ще се оправят или ги лъжем. Търсещите погледи, това не им дава мира на колегите, защото е неестествен начин на работа“.

Неестествено е и че великотърновската болница има нужда от куриери. Търсят се доброволци, които да осъществяват връзката между отделенията и диагностичните звена, посочи главната сестра Йорданка Минекова:

„Наистина имаме крещяща нужда от доброволци, които да извършват куриерски функции. Всички колеги, които работят в Covid отделенията, не излизат 7 дни от тях, предвид че те работят в такава среда. По тази причина се налага епруветки с кръв да се носят до лабораторията, кръвни плазми, кръвни продукти от Центъра за трансфузионна хематология да се пренасят до отделенията. Всичко това наистина изисква човешки ресурс, който ние в момента нямаме, защото по-голямата част от колегите и санитарите се намират и работят на екипи в самите Covid отделения. Отделно лекарства, медикаменти от болничната аптека трябва по някакъв начин да стигнат и до Covid отделенията. Храната на пациентите се разнася също. Дезинфектанти, консумативи, еднократни облекла. Всичко това е едно огромно движение в болницата, постоянно има работа“.

Доброволците куриери ще разнасят по отделенията и топлия обяд, който бизнесът и ресторантите във Велико Търново даряват ежедневно за медиците в Covid отделенията на областната болница. Младо момиче се е отзовало, има още едно, много помагат, но ни трябват още хора за куриерските услуги, казва главната сестра Йорданка Минекова:

„Зависи от тяхното свободно време, реално двама доброволци на ден са ни напълно достатъчни. Но предвид това, че по-голяма част от желаещите да помогнат имат и основно работно място, ние трябва да направим график с тяхното свободно време, за да може те тук да покрият ежедневните нужди в болницата. Някои могат само преди обяд, някои- само след обяд. Така че имаме нужда. Ние нямаме почивен ден“.