Над 60 % от престъпленията у нас не се съобщават в полицията

политически фактори, посочва се в доклада.
"Политическият натиск за засилване на противодействието на престъпността често води до намаляване на регистрациите в официалната полицейска статистика. Политическите промени в България след 1990 г. са съпътствани от изключително чести смени на полицейските ръководства на национално и местно ниво. Обикновено всяко ново правителство сменя 50 – 60% от полицейските ръководители – от директори на национални служби до началници на РПУ. Съответно аргументът за несправяне с високите нива на престъпност е традиционно използван като мотивация за промени в ръководния състав", пише в документа.
"Рязкото влошаване на икономическата обстановка, предизвикано от пандемията от Covid-19, се очаква да има сходни икономически и социални последици като кризата през 2009 – 2010 г. В този контекст може да се очаква и нарастване на риска от нов пик в престъпността", посочва се в доклада.
През първата половина на годината МВР отчете рязък спад в престъпността. Това се дължеше основно на наложената през пролетта карантина, когато много хора си бяха у дома. Отделно от това бяха разбити няколко групи за телефонни измами, което също оказа влияние. Веднага след отпускането на ограниченията обаче броят на престъпленията отново тръгна нагоре.
Според ЦИД такъв ръст може да се очаква и заради предстоящите затруднения в икономиката. Престъпността винаги се увеличава редом с нарастването на безработицата. Досегашните данни сочат, че най-високата престъпност през последните 10 години е регистрирана в периода 2012-2013 г., което пък е пряко следствие от икономическата криза 4 години по-рано.