Тийнейджърите изпитват два пъти повече страх след извънредното положение

Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение. „Свързвам го както с дисциплина и търпение, тъй като това е особено нужно в момента, но така и с възможност да развиваш другите си качества, а защо не и да откриеш нови“. 80% от тях са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64% не излизат навън, а 89% носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживения гняв, който е продиктуван от изолацията: “Чувствам се като животно в зоопарк“; „Унижение, потъпкване на права, насилствено налагане на чуждо мнение“. Това е важно предвид факта, че половината тийнейджърите не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но расте и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила): „Лиших се от всякакви дейности, които ми носеха щастие, за да виждам по улиците хора от най-рисковата група да се разхождат по цял ден (някои дори без маски въпреки новите наредби и глобите).

Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях: „Изграденото ми мнение за вируса се основава на факти и проверена информация“. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството: „Бих искал да отпратя послание към МОН с молба да намалят онлайн обучението и да го направят по-малко стресиращо и отнемащо време. Също така някои учители прекаляват със задачите“.

А след като прекарват толкова голямо количество време онлайн – в учене и в развлечение – какво е качеството на това преживяване: дали са податливи на кибертормоз по време на пандемия или на „инфодемията“ от фалшиви новини? От една страна тийнейджърите декларират положителна тенденция – според 62% от тях по време на извънредното положение агресията в мрежата не само не е нараснала или да се е запазила на нивата от преди, а е намаляла и е заменена с по-качествената комуникация помежду им и готовност за помощ едни на други. Наред с това обаче проличава и негативна тенденция, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от тийнейджърите го приемат за нещо „нормално“, за част от ежедневието им, на която не обръщат толкова внимание или дори го отричат: „Онлайн тормоз не съществува. Никой няма да се обиди ако му кажат, че всеки го мрази и няма приятели“. Това е пряко повлияно от социалната норма на висока толерантност към насилието в българското общество. Положителен момент обаче е, че в същото време 57% от тийнейджърите посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си, когато видят фалшива новина.

Общата тенденция по отношение на предпочитаните източници на информация показва, че в ситуацията на извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници, сред които телевизията и радиото, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции – ползвани като достоверен източник на информация от 68% от изследваните тийнейджъри: „Важни са аргументите и от коя уста идват“.

Изключително е важно посланията, комуникирани от отговорните институции към широката общественост и в частност към тийнейджърите, да бъдат ясни, точни, логични и последователни. Изнасянето на противоречиви данни и налагането на диспропорционални мерки засилва усещането на тийнейджърите за фрустрация и убеденост им в наличието на „медиен балон“: „Свързвам го с ненужна паника и заливане на обществото с грешна информация. Имаше момент, в която и да е социална платформа, телевизия, онлайн, всичко беше за коронавирус“. Именно това усещане за преекспониране на ситуацията (малък брой заразени, а твърде строги мерки) поражда и тенденция сред тях да прибягват до конспиративни теории, за да си обяснят това поведение на институциите и медиите: „Според мен това е изкуствено създаден вирус, за да премахне по-слабата част от населението“. Най-голям дял от тях (2/3 от анкетираните) са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16%) вярват, че има връзка с 5G мрежата.