Включват живата орална полиомиелитна ваксина срещу К19

първия сперматозоид. Това блокира входната врата на коронавируса, която се оказва заета от атенюирания полио щам и дава ранна, бърза, макар и не особено продължителна локална имунна защита срещу коронавируса за период от няколко месеца. „Но това ще е достатъчно поне за хора от предния фронт, като им даде „чадър“ чрез полио-реимунизация докато дойде специфичната ваксина“, смятат учените. Те са категорични, че тяхното откритие има връзка и с хипотезата за БЦЖ ваксината, макар че там имунната защита действа по по-различен механизъм.

Живата полиомиелитна ваксина е евтина и сигурна и дори дава непряка имунна защита на близко-контактните, тъй като живият щам се прехвърля и на тях и ги имунизира непряко, макар че най-силен е локалният ефект при пряко поемане на ваксината перорално. Проблемът е, че е неподходяща за хора с подтиснат имунитет или за такива, които имат вкъщи болни с подтиснат имунитет.

Алберт Сабин разработва живата атенюирана орална полиомиелитна ваксина, която е лицензирана през 1961 г., първоначално като моновалентна, а след това като тривалентна – през 1963 г. Характеризира се с това, че е по-евтина, по-ефикасна и лесна за приложение. В България тя се прилага от 1959 г. до 2007 г., след това – инактивирана като моновалентна форма и комбинирана (DTaP-IPV), а от 1.04. 2010 г. се прилага изцяло като комбинирана с други ваксинални агенти, защото не потиска имунния отговор спрямо другите патогенни микроорганизми и запазва своята имуногенност.