Белгийска фирма осъди ВАС да ѝ плати обезщетение от близо 1 млн. лв.

НАП обжалва пред Върховния административен съд и именно решението, което той постановява, сега е основание за иска за вреди, подаден от белгийската фирма (пълния му текст виж тук).

ВАС приема, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и ДДС по тях не е начислен.

Освен това ВАС приема, че с отдаването под наем на скелето на германската фирма веригата от доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, а фактурите са под белгийския данъчен номер на „Бос Рентал”. Според върховните съдии изборът на ищеца да фактурира наемите на “Хермер” под белгийската си ДДС регистрация представлява злоупотреба с право, тъй като е направено, за да се избегне начисляването на ДДС – в резултат на което данъкът не е начислен нито в България, нито в Белгия. ВАС заявява, че, като неустановено в България дружество, „Бос Рентал“ може да претендира възстановяване на данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г.

Затова той отменя решението на АССГ, отхвърля жалбата на белгийската фирма и отрича правото ѝ да си възстанови данъчен кредит за 698 067,20 лв.

Да съдиш върховния съд

„Бос Рентал“ се чувства ощетена и твърди, че ВАС е погазил правото на ЕС и практиката на съда в Люксембург. Затова завежда дело за вреди срещу върховния съд. Настоява той да я обезщети със сумата на непризнатия данъчен кредит – 698 000 лв. и с лихвите по нея за четири години, които са 238 484,81 лв.

Софийският градски съд отхвърля претенциите на дружеството, но то обжалва и казусът стига до Софийския апелативен съд. Там е разгледан от съдиите Диана Коледжикова (председател на състава и докладчик), Камелия Първанова и Димитър Мирчев.

В решението си те първо подчертават, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата. „Условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде задължена дадена държава-членка да заплати обезщетение за вреди, причинени на лицата в резултат на нарушения на общностното право, за които е отговорна държавата, са три: нарушената съюзна норма да предоставя права на лицата; нарушението да бъде достатъчно сериозно и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушаването на задълженията на държавата, и загубата или вредата, понесени от увредената страна. Отговорността на държавата за нарушение на общностното право с решение на национален съд, който се произнася като последна инстанция, може да възникне само в изключителни случаи, когато съдът явно е нарушил приложимото право“, посочват апелативните съдии и се заемат да изследват дали в случая с ВАС и белгийската фирма тези три условия са налице.

Нарушено ли е правото на ЕС

Основният въпрос е дали ВАС се е произнесъл в разрез с правото на ЕС и според апелативните съдии е станало точно така. В решението си те изследват изискванията на Директива 2006/112/ЕО и практиката на съда в Люксембург и изброяват серия от констатации на върховните съдии, които не са съобразени с тях.

Първо отхвърлят твърдението, че белгийската фирма е трябвало да иска приспадане на данъчен кредит по Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. „Дружеството има регистрация по ЗДДС в България, наред с регистрацията си в друга държава-членка на ЕС – арг. от чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата. Ето защо обосноваването на отказ за предоставяне на данъчен кредит на това основание е незаконосъобразно“, пише САС.

И продължава: „ВАС е приел, че ищецът е краен получател на доставката по фактура № …от 30.09.2014 г., тъй като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството. Този извод е в противоречие с трайната практика на СЕС, според която данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели“.

Освен това според апелативните съдии в решението на ВАС погрешно е прието, че издаването на фактури (за наемите) на лица извън територията на страната, и поради това – без да е начислен ДДС, не представлява извършване на последваща облагаема доставка. „В резултат на това разсъждение ВАС е приел, че ищецът е краен получател на скелето. Този извод обаче не е съобразен с практиката на СЕС, изразена в Решение от 7 август 2018 г. по дело C-16/17 (ТGE Gas Engineering G.), т.41; Определение на Съда от 21 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Naczelny S№d Administracyjny — Полша) по дело C-393/15, че когато става въпрос за дружество, установено в държава членка, и за негов клон, разположен в друга държава членка, тези два субекта са едно и също данъчнозадължено лице по ДДС, освен ако се установи, че клонът извършва независима икономическа дейност“, се заявява в решението, като се подчертава, че това на още по-голямо основание важи за едно дружество с регистрация по ДДС в две различни държави-членки.

Софийският апелативен съд е особено критичен в решението си към твърдението на ВАС, че използването на белгийския данъчен номер при фактурирането на наемите на германското дружество е злоупотреба с право и е довело до това да не бъде платено ДДС нито в България, нито в Белгия.

„Този извод е необоснован, произволен, а заедно с това противоречи на правилата на Директивата за облагане с ДДС при доставка в друга страна членка“, завява САС. Като в решението си най-общо посочва, че всъщност в случая ДДС се дължи в Германия, а за „Бос Рентал“, като доставчик по вътреобщностна доставка, е налице основание за прилагане на нулева ставка. Но специално се спира на практиката на СЕС за това кога се приема, че има злоупотреба с право. И посочва, че изискването на съда в Люксембург е, че „компетентните данъчни органи трябва надлежно да установят, че са налице обективни данни, установяващи наличието на измама или на злоупотреба, а след това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни“.

САС пише, че нито НАП, нито ВАС са установили какво неследващо се данъчно предимство е получила белгийската фирма или другите дружества по веригата. „Самото съществуване на верига от сделки и фактът, че издаването на фактурите за наем на “Хермер” е извършено под белгийския, а не под българския данъчен номер на дружеството, не са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е злоупотребил с права. Когато компетентният данъчен орган изобщо не е доказал наличието на злоупотреба, на данъчнозадълженото лице не може да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит“, заявява апелативният съд.

И заключава, че ВАС е допуснал нарушения на приложимото общностно право, защото приходните органи не са доказали действителна злоупотреба, а тя не се презюмира.