Съдът отказа да касира изборите за кмет на София

че част от установените в протоколите на СИК поправки са извършени от членове на СИК при предаването на протоколите на ОИК-СТ, а други са направени при оформянето на протоколите в СИК. Това обяснява и различието между част от предоставените на застъпници протоколи с окончателните протоколи, предадени на ОИК – СТ., респ. ЦИК“, пише съдия Несторов. Той заявява, че поправките в протоколите са „отстраняване на очевидни фактически грешки“, което може да се извърши и след обявяване на резултата от СИК. „По аргумент на по-силното основание от чл. 441, ал. 5 ИК съгласно който неподписването на протокола от член на СИК не го прави недействителен, неполагането на подписи от всички членове на СИК до някои от поправките в съответния протокол, дори и на по-малко от трима от членовете ѝ по чл. 444, ал. 1 ИК, не обосноват извод за недействителност на протокола. Съответно, наличието на поправки, подписано от част от състава на комисията и дори при липса на подпис не води до наличие на основание за квалифициране на протокола като недействителен“, завява АССГ.

Освен това съдът е установил, че системата на „Информационно обслужване“ е работила коректно в изборния ден. „Съществуват протоколи, които при предаването и въвеждането в софтуерната система са дали грешки и са били коригирани и въведени отново, и за тях е била издадена разписка за корекция. При въвеждането на протокола в софтуерната система, обслужваща изборите, то данните се запазват в базата данни на системата. Т.е., базата данни съдържа информацията, която е въведена от оператора на база хартиените протоколи и отстранени грешки“, пише в решението.

Едно от оплакванията на Манолова беше свързано с преброяването на недействителните бюлетини. Твърдението в жалбата е хипотетично и недоказано, заявява съдът. И изтъква: „Броят недействителни бюлетини, определени в цялост за загубилия кандидат Мая Манолова са малко над 900, като дори да се приеме, че всички те са действителни, то броят им е незначително малък в сравнение с разликата в изборния резултат от над 20 000 гласа и няма как да го промени. Нещо повече, броят недействителни бюлетини за спечелилия кандидат е над 1200, което е индиция за възможност за приемане за действителни на съответен брой недействителни бюлетини и за този кандидат така, както и за другия, та дори в по-голям размер“.

Що се отнася до подадените сигнали за белязване на бюлетини, за купуване на гласове, организиран и контролиран вот, отбелязване с Х или V върху обратната страна на бюлетината и оповестяване на резултати от информационните агенции, АССГ посочва: „Липсват данни по делото за образувани досъдебни производства и за реакцията на съответните органи. В нито един от тези сигнали не се твърди неотразяване на оспорване на отразяването на бюлетини като действителни или недействителни в отделни СИК. При липсата на доказателства за действително масово купуване на гласове в изброените СИК съдът не намира, че е възможно да се установи такова опорочаване на подадени действителни бюлетини за спечелилия кандидат, което да преодолее разлика от над 20 000 гласа“.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.