Плевнелиев: България защити своя проект да бъде регионален газов център

играе ролята на регионален газов център и да диверсифицира източниците на доставки. Само след една година ние ще купуваме и от Азербайджан, където има сключен договор за 1 млрд. кубични метра газ, който аз имах гордостта да обявя стратегическото партньорство за Азербайджан и да се подпише този договор. Малко по-късно също през следващата 2021 г., когато е готов газовия интерконектор с Гърция, ние ще можем да имаме газ и от плаващата платформа в Александруполис. Така че България подрежда пъзела по свой собствен начин. Да, вярно е, че има натиск и от САЩ, вярно е че има натиск от Русия, но в този случай ние можем да кажем, че това е изцяло в интереса и на България да продължи да бъде фактор за търговия на газ, за дистрибуция на газ за държави като Гърция, Сърбия, Македония, защо не и Румъния. И разбира се, нека не забравяме, че този „Балкански поток“, който се строи на територията на България, ще мине през Сърбия и ще продължи и към държави като Словакия и Унгария, които също са заявили вече своя интерес от 2021 г. също да купуват газ, който ще бъде транзитиран през България. България изпълнява своята стратегия да бъде регионален газов хъб – това е положително за нашата икономика. Последно, но може би най-важно – хората като че ли пропускат, гледат само картинките, когато големи или велики сили и техните президенти извършват важни действия, както в сряда се събраха в Истанбул на специална церемония. Но за мен отново по-важен беше фактът, че само преди няколко дни с България започна да работи нашата регионална платформа за търговия с газ, борса за търговия с газ, на която ние вече можем да предоставяме газа на пазарни цени на компании, на държави. Тоест газовия хъб Балкан освен, че е регионален газов хъб с тръби, компресори, той е и борса за търговия с газ. И тогава, когато газа е стока, която се търгува на борсата, а не монополно оръжие в ръцете на една държава, ние можем да спим спокойно. Вече многостранната търговия на организирания борсов пазар в България, включително краткосрочни, дългосрочни елементи, брокерски услуги се случиха, те работят, така че пълната либерализация на пазара е в ход. И тя има своите компоненти – газови тръби, потоци в една или друга посока, газови интерконектори, компресори, с които да може газа да тече във всички възможни посоки и борса, на която да може да се търгува газа като стока.

Водещ: Господин Президент, въпросът е, че от изявленията в Истанбул стана ясно, че Русия, Турция и България гледат по различен начин на възможностите за този газопровод. Колко дълго ще оцелее във времето това различие?

Росен Плевнелиев: Знаете ли, наистина много хора и в България могат да кажат – вие тук ни замазвате очите с някакъв газов хъб Балкан, всъщност това си е просто един елементарен геополитически ход на Путин, при който затваряме тръбата за транзит през Румъния, Украйна и България към съответно държави като Гърция, Турция и Македония, за да накажем Украйна, което е факт. Това се случва. И същевременно пускаме една нова тръба със същия капацитет, която да мине през Турция и да захрани тези същите държави България, Гърция, Македония и т.н., заобикаляйки и наказвайки Украйна.

Водещ: А не е ли така?

Росен Плевнелиев: Много хора биха погледнали по този начин и същевременно биха имали своите аргументи. Но отново – идеята на България не е да обслужва един или втори геополитически интерес и някой да я натиска така, че да взема решения в неговата посока. България Слава Богу като научен урок от всичко, което се е случвало ако щете през векове в нашата държави, този път заедно с Европейската комисия, ако щете заедно и със Съединените щати, които са наш стратегически партньор и в рамките на стратегическия диалог нека не забравяме, че САЩ признават правото на България да бъде регионален газов център. Нещо повече – това е заложено и в основополагащите решения, документи след срещата с президента Тръмп на министър-председателя Бойко Борисов, разбира се и след проведената в сряда среща в рамките на сътрудничество в областта на икономиката и търговията, и енергетиката със САЩ. Тоест и САЩ в самото комюнике признават, подкрепят България да бъде регионален газов хъб и да либерализира своят пазар. По същия начин ЕС застава на наша страна да бъдем регионален газов хъб, либерализация, енергийна ефективност и диверсификация се подкрепят и с европейски фондове, което е от стратегическа важност за България. Това обаче не противоречи и на руския интерес да пускат нови тръби, с които да захранват нови пазари. Нека не забравяме, че все пак „Турски поток“ основно е един проект, който търси нарастващите нужди на Турция от доставки на газ, но и не само. Трябва да си даваме сметка, че всъщност най-големият регионален газов пазар и център е Турция. С огромни амбиции Турция построи газопроводи към съседни държави, направи ТАП и ТАНАП, така че даде достъп на Азербайджан до европейския пазар. Турция се връзва директно с Русия, с Азербайджан, с Иран и с много други държави. Капацитетът на Турция да продава и препродава газ е в размер на стотици милиарди кубични метра, така че Турция е голяма сила. Има и възможности за LNG. От друга гледна точка Русия съвсем логично може да се насочи натам, България съвсем логично обгражда своята газова инфраструктура, така че във всички възможни направления да може във всяка една посока да купува, да продава, да доставя или да транзитира газ. Това е стратегически интерес на България и това, което се случва в сряда от една страна хората ще кажат – ами Русия ни натисна и ние направихме „Балкански поток“. От друга гледна точка Америка ни натисна и ЕС, и ние правим газовия интерконектор с Гърция и същевременно взимаме решения да закупим участие и да станем партньор в платформата за съхранение и регазификация в Александруполис. Но всеки един от тези проекти както и да го гледаме, в крайна сметка ни придвижва позитивно към крайната цел – България да не зависи от един монополен доставчик, неговата тръба единствена и единствена монополна цена. А България да бъде свободна да избира своите доставчици от къде и как да купува газ. Затова аз гледам на събитията в сряда като на многопластово измерение на амбицията на България да се превърне в регионален енергиен център. Нещо повече – ако погледнете и в енергетиката се случи подобно нещо. В сряда на срещата със САЩ в рамките на Стратегическата сесия в комюникето се признава правото на България да довърши своята атомна централа, като същевременно търси начини да диверсифицира доставките на ядрено гориво. Това е позитивно. Разбира се, всичко това трябва да бъде на пазарен принцип. Приветствам, че най-после в България цената на газта ще се определя на борсата, а не от един монополен доставчик.

Водещ: Исках да ви попитам –стоите ли още зад думите си „Да“ на „Южен поток“ и „Не“ на Белене и как с оглед на новите обстоятелства бихте ги интерпретирали?

Росен Плевнелиев: Категорично да. И нека да кажа много ясно, за да бъда разбран правилно. Че всъщност „Да“ на „Южен поток“, но вижте аз бях този или нека да кажем така – като държавен глава в един труден момент през 2014 г., вие си спомняте много добре, правителството на Орешарски, в последните му дни ускори издаването на строително разрешение за „Южен поток“. Те се опитваха, именно това правителство на България въпреки волята на Европейската комисия, погазвайки Третия енергиен пакет на ЕС, да направят този проект невъзвратим. Проверете, вижте много добре фактите как Министерството на регионалното развитие по време на министър-председателя Орешарски бързаше да издаде строителното разрешение, въпреки че противоречеше на европейските практики и стандарти, и закони. Това беше прекратено с второто служебно правителство, което аз назначих в първите му дни, така че може да се каже, че съдбата на „Южен поток“ беше решена в съвместните усилия на служебното правителство и на Европейската комисия, така че България най-после да не заобикаля и погазва европейското право да бъде достоен член на този съюз. Същевременно друга гледна точка – днес „Турски поток“ е нещо съвсем различно. Няма нищо общо с онзи „Южен поток“. Днес ние нямаме какъвто и да било сигнал от Европейската комисия, че проект за регионален газов хъб на България и като част от него Балкански поток противоречат на каквото и да било право на ЕС, директива или закон. Нещо повече – самите ЕС и ЕК подкрепят България в нейните усилия. Така че в прав текст – „Южен поток“ погазваше Третия либерализационен пакет, енергиен пакет и върховенството на правата в ЕС, по начина, по който беше структуриран. Балкански поток – не. А „Турски поток“ не ни интересува, защото той свършва в Турция. От друга гледна точка по отношение на Белене, това, което е важно за Белене, винаги съм бил против, продължавам да бъда против, ако българската държава по какъвто и да било начин продължава да влива пари или дава гаранции. Това е всяко мое изявление още от самото начало – ако този проект се прави на непазарен принцип, българската държава няма какво да прави там. Същевременно си даваме сметка, че като че ли попътен вятър за този проект има дори и в стратегическото партньорство на България със САЩ, то го потвърждава, ЕК също. Защо? Защото е възможно покрай новите електрически автомобили, мощности и т.н., закриването на ТЕЦ-овете, които са практически най-големият замърсител на въздуха на българите, замърсители и всякакви други въглищни централи, България има да затваря няколко хиляди мегавати мощности да се окажем в трудна ситуация. От друга гледна точка, като че ли има попътен вятър генерално подобни проекти вече да се случват изцяло на пазарен принцип. И ако това е така, то тогава този проект би имал своето бъдеще. Но, за да бъда съгласен с този проект и да го подкрепя, той трябва да допринесе за диверсификацията, да не бъде изцяло руски проект и същевременно да бъде на пазарен принцип.

Водещ: Вчера фактически беше даден старта на 10-годишен план за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ, господин Президент. Можем ли да говорим вече за геополитическа нова роля на България?