Апокалипсис, щом шутът стане крал: Бегбеде

нещо свещено? В “Шарли Ебдо” бяха убити хумористи, но аз мисля, че трябва да спрем с хумористичния имунитет. Не трябва ли да говорим за реформата на пенсиите, без да пускаме шега веднага след това?

 

- Критикувате Ян Бартес и неговото предаване “Всекидневник” (Quotidien), който е експерт в тази сфера.

 

- Ян Бартес върши безумна журналистическа работа. Но сам я разваля, като си прави шеги с нея. “Медиапар” не се шегува с темите, по които пише. Не е в интерес на нашата демокрация непрекъснато да я нападаме. Това води до избирането на комико-популисти. Следователно до недоверие. Може би е време да обявим тревога. В идеологическия вакуум грубото нападане се превръща във власт, това е проблемът.

 

- Можете да го кажете, защото сте далеч от живота в Париж?

 

- Вече водя обикновен семеен живот, живот на неоселянин или на пост-декадент (смях). Това е моментът, в който осъзнаваш, че старият свят е мъртъв, но всъщност нямаш желание да бъдеш част от новия. Ако хората искат да се майтапят, то е защото знаят, че човечеството организира собственото си изчезване. Ла Боеси пише в своето “Разсъждение за доброволното робство”: “В интерес на властта е да забавлява народа, за да го държи в подчинение”. Това е идея, която датира от ХVI в. и все още е валидна…

 

- Значи избрахте бягството?

 

- Избягах, за да отида на хубаво място, където животът е по-евтин и децата ми виждат небето, морето и планините. А също така имах желание да опитам друг живот преди да пукна. Всеки жест, който правим, е насилие срещу околната среда. Но това вече го казах в “99 франка” преди двадесет години. От петдесет години знаем, че икономическа система, основана на растежа, няма да издържи на планета с ограничени ресурси. Не можем да кажем, че не сме били предупредени. Героят ми Октав вече живее на село. И когато отиде в Париж, пие, взема наркотици, ходи по проститутки или следва музикални групи. Иска да чука, но не може. Всъщност той се издънва, защото е нещастен, когато е без жена си и децата си.

 

- Това ли преживяхте?

 

- Да, така мисля. Понякога. За щастие, не през цялото време. Напуснах Париж, защото беше така или продължавах да излизам всяка вечер. А когато си минал 50-те, в един момент си видял всичко. Очаквам да живея 79 г., като всички мъже. Така че в най-добрия случай ми остават 25 години. Но с всички глупости, които съм правил, вероятно ми остават само половината.

 

- Книгата разказва и за сексуалната мизерия на Октав. Това почит към #MeToo ли е?

 

- Израснах през 70-те г. на пълна сексуална свобода. Октав идва от този свят. Когато се озовава