Близо 80% от доходите у нас са до 900 лв.

единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Ако например данъчната ви основа е малко над 1000 лв, което ви поставя в третата група, то реалният ви доход е с около 100 лева по-малко.

Ако разширим още малко сметките по данните, представени в парламента от Владислав Горанов и добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 2000 лева, то такива според официалните данни Министерството на финансите са около 530 000 души или още 16,88%.

В обобщение, в България през 2018-та година 92,9% от всички деклариращи облагаеми доходи официално са се разписвали срещу  до 2000 лева, което означава чисто до 1800 лева или около 900 евро.

Поглед към тънката среда и висините на пирамидата показва, че в най-горната подоходна група – получаващите над 9000 лева на месец, попадат едва 0,57% от българските граждани или точно 17 763 души. През миналата година с доходи над 8900 лева са били 15 523 души, което означава увеличение с около 2000 души.

Около 110 000 души (3,55% от всички) са декларирали облагаем доход между 2000 и 3000 лева на месец, а в следващата група – между 3000 и 6000 лева попаднат 77 688 души или 2,47% от всички. С доходи между 6000 и 9000 лева са 0,51% или 16 237 души.

Притеснителен е фактът, че вместо да намалява – което би означавало изтегляне по-нагоре в пирамидата – групата на най-бедните се разширява с около 30 000 души, което представлява около 1.8% от общия брой на хората, попадащи в тази група година по-рано. Същевременно групата на най-богатите се разширява с около 14%.

Ако обединим последните две групи и ги обобщим като хора, изкарващи облагаем доход над 6000 лева месечно, то такива в България са 1,08% от всички.

Погледнато под лупа, неравенството дори в самата най-горна група само по себе си е огромно. Във всички тези сметки не влизат изобщо и всички укрити в офшорни зони и чрез други схеми авоари, за които лицата във върха на обществената пирамида имат възможност да си плащат и използват.

Така и през тази година се потвърждава, че колкото и управляващите да се посипват с хвалебствия относно ниските нива на безработица, този факт ще остава без особено значение, докато близо 2,5 млн. души у нас не изкарват с работа достатъчно, за да покриват пълноценно издръжката на своя живот. В това число не влизат и голяма част от над 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 370 лв.

С изнесените от Владислав Горанов данни би трябвало да започва всяка конференция или дискусия, посветена на феномена „работещи бедни“. Разпределението в различните групи показва за пореден път и колко спорно е в България изобщо да се говори за „средна класа“. Това понятие би трябвало да обозначава онази голяма група хора, която се намира между много бедните и много богатите в едно общество, но такава група у нас на практика не съществува. Достатъчно показателни са данните и за всички онези, които спекулират с понятието „средна работа заплата“ – показател, в който няма особен смисъл да се вглеждаме заради огромните изкривявания и голямото неравенство, по което оставаме рекордьор в ЕС.

 

Източник: baricada.org