Защо толкова много български деца се разболяват от параноидна шизофрения

се стига до тези реакции. Но стационарно лечение на така наречения „психотичен епизод" се извършва единствено в детското психиатрично отделение на Александровската болница. А там трудно приемат подобни случаи. Но дори когато ги приемат, лекарите могат само да овладеят психозата - цялостна терапия на наркозависимостта не се провежда. Напоследък в София се появи частна терапевтична програма за тийнейджъри, но тя далеч не е подходяща за всекиго. Програмата залага много на спорта, но местата в нея са ограничени. И, разбира се, струват доста пари.

Гърч, посиняване, задушаване, буйство

Как да разпознаем децата или тийнейджърите, изпаднали в остра интоксикация след употреба на наркотици? Д-р Иван Добринов, завеждащ на отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево (най- голямото в страната) обяснява:

"Картината е абсолютно неясна, особено за медиците от Спешна помощ. Човек в такова състояние може непосредствено едно след друго да направи епилептичен гърч, после да посинее и да спре да диша, след което да се съвземе и да буйства. Не е ясно какво е употребил, а и много често, освен наркотици, има намесен и алкохол. Нито медиците от Спешна помощ, нито лекарите от болниците, където ги откарват, знаят съвсем ясно как да подходят. При масовото разпространение на дизайнерските дроги, които се променят непрекъснато, самият човек, изпаднал в такова състояние, не знае какво точно е взел. Но случаите се увеличават, това се вижда и с просто око. В отделението, което ръководя, приемаме хора над 18 години. Обикновено по това време на годината при 60 легла са заети най-много половината. Тази година са сложени пет допълнителни легла, а голямата част от пациентите са на 18-20 години, повечето са със съдебни разпореждания за принудително настаняване."

Обичайната диагноза, която автоматично получават пациентите с психотични епизоди след употреба на синтетични наркотици, е параноидна шизофрения. Това е диагноза за цял живот, с нея се отива на ТЕЛК, тя обикновено води до пенсия. Ако пациентът е настанен в психиатрия, която не е специализирана за зависимости, диагнозата „параноидна шизофрения" просто му е гарантирана. Само дето за огромната част от случаите тя не е вярна. Ако спрат употребата, ако предприемат подходяща терапия, ако останат „чисти", тези пациенти възстановяват личността и психичното си здраве. Ключовата дума е "Ако", а тя веднага води до "Как" и "Къде". И някъде там попадаме в задънената улица. Защото обикновено нито се знае как, нито има къде. Подсилените превантивно-информационни центрове би трябвало да се захванат тъкмо с тези въпроси без отговор.

Да, на редица места вече се забелязват достойни за уважение усилия и знаци на истинска загриженост, но като цяло центровете няма как да реагират на потребността от спешна помощ - това не е тяхното предназначение. Държавата обаче предпочита да мисли, че с тях си решава проблема - и не прави нищо, за да добави липсващото звено. Нещо повече: закрит беше Националният център по наркомании, чиято дейност се преля в Министерството на здравеопазването. Така, според очакванията, целите и отговорностите се размиха и изпариха.

Обществото реагира остро срещу всеки опит някъде да се настани терапевтична програма. Показателен е