Проф. Илона Томова: Неравенството у нас прехвърли граница, след която има граждански войни

повечето от тях са се влошили. Това се отнася до правовия ред, законността, съдебната система, корупцията, свободата на медиите и т.н. Преди 2007 г. бяхме на 31 място по свобода на печата, сега сме над 100-то място.

Важно е да привлечем вниманието към тази констатация, защото в нашите медии за социалното неравенство не се говори. Това е още един показател, че медиите не са свободни, че

в тях не се дискутират най-важните проблеми

за обществото, че това, което те определят като „дневен ред“ са в най-добрия случай „ частни проблеми” или скандали, които развличат населението и го отклоняват от основните неща.

Тъй като темата на проекта е как да бъдат преодолени демографските дисбаланси в страната, краткият отговор е, че нарастването на социалните неравенства възпрепятства вземането на политически решения, водещи до намаляването на тези дисбаланси, т.е. прави невъзможно справянето с проблеми като високата преждевременна смъртност, ниската раждаемост, високия дял на ранната раждаемост, ниската училищна успеваемост за огромна част от децата и младежите, ниските доходи, ниската производителност на труда, ниското качество на живота, силните емиграционни нагласи и високата емиграция на млади и образовани лица.

Това са общи закономерности, характерни за всички съвременни общества. Например в САЩ най-висока ранна и извънредно ранна раждаемост има не в щатите с най-щедри социални помощи, а там, където социалните неравенства са най-големи.

С най-ниска ранна раждаемост са Япония, Дания и скандинавските страни – където е най-ниско социалното неравенство.

В страни с високи неравенства спада качеството на публичното образование, на медицинското обслужване, ограничен е достъпа до тези основни социални блага и до всички видове социални услуги, висок е делът на лицата в риск от бедност и социално изключване.

Рязко нараства и рискът от насилствена смъртност

Заради всичко това пада качеството на живот, увеличава се миграцията сред младите хора, които не желаят да живеят в такива страни. Колкото повече млади напускат, толкова се смалява контингентът от жени, които са способни да раждат.

При последните преброявания се вижда колко нараства групата на децата, за които българският език не е майчин. Политиците и медиите постоянно засилват страховете, че се нарушава етническият баланс на населението, че се раждат деца предимно в групите на нискообразовано „инородно“ население…

Навсякъде по света най-висока е раждаемостта на най-ниско образованите групи. Справянето с такъв тип дисбаланси в демократично устроените държави става само с подобряване на образованието на децата и младежите в тези групи и с предоставянето на по-добри възможности за включването им в пазара на труда с прилични доходи, включително и на жените в тези групи. Навсякъде, където се създадат такива условия, има рязък спад на дисбалансите в раждаемостта.

Нашият апел е, че българската държава и общество не могат да продължават да пренебрегват проблемите с образованието на

децата, чийто майчин език не е българският

Ако през 2011 г. те са били към 29% от децата ни, сега са една трета и техният дял постоянно ще се увеличава. Затова обществото трябва задължително да се мобилизира и да осигури по-добро качество на образование за всички деца, защото от тях ще зависи дали производителността на труда ще се повиши, дали делът на бедните в страната, включително на бедните пенсионери, ще намалява.

Изследвания на Евростат показват, че при българите децата в риск от бедност са 15,7%, а при ромите – 77,2%, че близо една четвърт от домакинствата на етническите българи и над четири пети от домакинствата на ромите живеят в тежки материални лишения. От Евростат са категорични, че това са домакинства, които живеят в абсолютна бедност.

Без помощ от държавата такива домакинства няма как да осигурят качествено