Каракачанов сезира Цацаров за македонско малцинство

Ето и пълния текст на сигнала:

                                       ДО

                                       Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ

                                       ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                          С И Г Н А Л

Относно: регистрирани юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в полза на „македонско малцинство“ в Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЦАЦАРОВ,

В периода от началото на м. август до момента в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са вписани две сдружения, които са заявили, че ще осъществяват дейност за подкрепа в различни насоки на „македонското малцинство“ в Република България. Сдруженията са:

- Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права;

- Антични македонци.

И двете сдружения са регистрирани за извършване на дейност в частна полза.

Във връзка с това, моля да упражните правомощието си по чл. 13, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, б. „б“ по Закона за юридическите лица с нестопанска цел да поискате прекратяване на двете юридически лица по следните причини:

1. За сдружението „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“

 Уставът, с който е регистрирано сдружението, съдържа цели на дейността му и средства за тяхното постигане, които са абсолютно еднакви със същите в Устава на друго сдружение „Македонски клуб за етническа толерантност“. През 2013 г. Благоевградския окръжен съд е отказал регистрация на сдружението „Македонски клуб за етническа толерантност“, а Софийският апелативен съд (САпС) с решение № 713/11.04. 2013 г. е потвърдил този отказ именно заради заявените от сдружението цели на дейността и средствата за тяхното постигане. В мотивите си  САпС подробно изследва правната уредба на правото на сдружаване в международното и националното ни право. Въз основа на този анализ съдът прави изводи, че сдружението „Македонски клуб за етническа толерантност“ следва да се определи като организация, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и като сдружение, което си е поставило политически цели в противоречие с чл. 12 от КРБ. Тези си изводи съдът е подкрепил с конкретно посочване на целите, които сдружението си е поставило и систематичното им тълкуване със средствата за тяхното постигане.

Внимателният прочит на Устава на сдружението „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ установява, че същите тези цели, които са предмет на обсъждане в цитираното съдебно решение „1. Отстояване и реализиране на девиза Европа и Балкани без граница и 2. Защита на човешките права на македонците и други етнически малцинства в България съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и останалите релевантни български и международни документи.“ са заложени и като цели на това сдружение. Нещо повече, същите средства за постигането им, фигурират и в Устава на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ - работа за защита на правата на македонците (чл. 4, ал. 2, т. 3); организира изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото на македонския народ, за националните борби на македонците (чл. 4, ал. 2, т. 4 от Устава); организира национални македонски събори, чествания на исторически дати и събития (чл. 4, ал. 2, т. 6 от Устава) и др.

Систематичното тълкуване на целите и средствата за тяхното постигане води до извода, че в Устава се съдържат твърдения за съществуването на „македонско малцинство“, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. А това твърдение противоречи на т. ІІІ от Решение на Конституционния съд № 1 от 29.02.2000 по к.д № 3/99 г., в която изрично се установява, че „В РБ няма обособен македонски етнос“. Затова афиширането на такова малцинство чрез сдружение с нестопанска цел по същество не цели защита на правата им, а създаване в определена част от българското общество на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по исторически път, т.е. дейността е насочена срещу единството на нацията.

Насоката на дейността, която се извежда от Устава, се потвърждава и от публични изяви на сдружението. В дописка, публикувана във вестник „Нова Македония“ на 15.10.2019 г. със заглавие „ Македонците в България: София да спре езика на омразата“, сдружението е посочено като подписало се под отворено писмо в защита на правата на македонското малцинство, наред с ОМО “Илинден – ПИРИН“, „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“, „Македонски дискусионен клуб за етническа толерантност“ и други македонистки сдружения.

Единият от учредителите на „Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права“ Ангел Радонов и сдружението „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ са подали жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека. Производството по тази жалба е все още не е приключило.

2. За сдружението „Антични македонци“

Прави впечатление, че „Антични македонци“ е регистрирано много скоро след регистрацията на предходното сдружение. В неговия Устав са заложени цели за изследване и проучване на историята и културата на македонския народ от антично време и до днес (чл. 7, второ тире); цялостна поддръжка на всички проекти на полето на културно-просветната дейност, всички научни дейности от областта на античната македонска история и култура (чл. 7, пето тире). А в средствата за постигане на тези цели се предвижда популяризиране чрез списания, бюлетини, брошури, плакати, материали от конференции и други подобни издания, чрез електронни средства и носители, публикации, кампании и обществени изяви с цел повишаване интереса на медиите, институциите, организациите и обществото към Сдружението, към актуалните проблеми по посочената тематика (чл. 8, девето тире).

Видно от списъка на учредителите на това сдружение в него фигурират лица, които са сред учредителите на политическа партия „ОМО – Илинден - ПИРИН“ (обявена за противоконституционна с Решение № 1 от 29.02.2000 г. по к.д. № 3/99): Иван Сингартийски (председател на партията), Иван Гъргавелов (секретар на партията) и Ангел Безев (заместник - председател). В мотивите си към това решение Конституционният съд, като обсъжда дейността на политическа партия „ОМО – Илинден – ПИРИН“ изрично посочва, че „Непосредствено след учредителното събрание на партията в. „Нова Македония от 21 – 22. ІІІ. 1998 г. препечатва интервю на Иван Гъргавелов, секретар на партията, дадено пред вестник „Народна воля“, в което отправя обидни квалификации за българската нация и посочва, че са унищожени уникалният фолклор, култура, традиции и самобитност на македонския народ, крадат се историята, обичаите и се отрича националният му идентитет.“. На базата на проучването на дейността на тази партия във връзка с установяването на нейната противоконституционност, КС изрично казва, че „Уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й“. Това съждение на КС, макар да е изразено по отношение на устав на политическа партия, е