БСП към учителите: Имайте самочувствие, от вас тръгва бъдещето

От година-две се обещава непрекъснато  свобода на преподаването и разтоварване от бумащината, която е затрупала учителите.  Ако някой вярва, че това се случва – значи той няма нищо общо със системата и не е стъпвал в българско училище, освен когато самият е бил ученик. Като пример за административно разтоварване непрекъснато чуваме, че отпадат, като елемент на контрол, задължителните годишни тематични разпределения. Не че учителите няма да ги правят, защото няма как да преподаваш без план през годината. Но за сметка на това веднага създаваме нов ангажимент - екипи за превенция на отпадащите от училище, състоящи се от учители и служители в училищата  и детските градини, които ще извършват ежедневно незабавни посещения по домовете на отсъстващите без уважителни причини деца и ученици. Ще установяват своевременно причините за отсъствията и ще прилагат конкретни мерки за предотвратяване отсъствието на децата и учениците. Към тях ще се включват по график до два пъти седмично /т.е. може и един път/ представителите на общината, Министерството на вътрешните работи и дирекция „Социално подпомагане“. Точно тези, които имат ангажименти по обхвата на децата. Те, а не учителите, имат този ангажимент. И когато учители организират протест срещу това, че не искат да ги превръщат в пощальони, полицаи или социални работници – започват да ги притискат по всякакъв начин. За съжаление в тази акция срещу учителите застанаха и работодателските им организации, и синдикатите. Грозно!

На въпрос към министъра дали счита тези функции за присъщи на училищата и детските градини, той отговори, че проблемите с отпадащите от системата деца са толкова тежки, че нещо трябва да се направи. Ами направете го, г-н министър, но не гърба на учителя. Ангажирайте наистина и с действия, а не само за поредния ПР, министрите, отговарящи за другите институции с отношение към проблема.

А иначе – длъжници сме на учителите и на децата, защото:

-                        Не се случи олекотяването и осъвременяването на учебното съдържание, ако изключим безумното осакатяване на изучаването на българската история и литература, което обаче трудно можем да наречем осъвременяване, защото по-скоро е идеологизирано изкривяване;

-                        Не се случва приоритетното развитие на професионалното образование, което няма как да стане с насилствено рязане на паралелки от профилираните гимназии, вместо с активна грижа, помощ и ресурс, заедно с бизнеса, за превръщане на професионалните училища в желани;

-                        Не се случва в правилната посока и подновената стара функция на образованието- да възпитава, защото от изброените в Стратегията социални, граждански екологични, мултикултурни ценности се губят човешките;

-                        Не се случва спокойствието, сигурността, предвидимостта в системата. За три години от действието на закона имаме над 30 промени в Наредбите за 19-те стандарти, произтичащи от закона. Променени, отменени, издадени нови такива, отново променени – някои по 5 пъти вече. Мислите ли, че има здравомислещ човек, който да не си направи извода, че при това положение хаосът в системата е неизбежен. Не беше спазено дори изискването на чл. 251 от закона – на всеки две години да се внася в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие със закона.

-                        Не се случват още много необходими действия в системата.

Нашата парламентарна група е поставяла тези проблеми нееднократно. Време е да ни чуете.

Ако не нас, чуйте думите на един български учител:

„...Вие, които обяснявате по всякакви тивита и радиа какво „трябва“, дайте един разумен, прагматичен, надежден отговор за разрешаване на проблема. Не наставяйте „трябва“, а дайте пример „как“. Споделете личния си опит за разрешаване на проблема. На терен, не според измислени общозаробващи документчета. Аз питам загрижено като редови български учител и класен ръководител.

И не съм сам. Такива като мен са десетки хиляди.

Но не питам от тяхно име. За себе си питам.

Защото въпреки абсурдите искам да бъда учител и класен ръководител.

И заради това питам.

Защото вярвам във вашата добронамереност и загриженост за българското образование.

Надявам се не вярвам напразно във вас…”  

Тази надежда няма партиен цвят. Това е надеждата на един човек, посветил се на децата на България! И такива са много! За мен – това е тежка отговорност! Надявам се – и за вас!

И понеже първият учебен ден наистина е празник нека пожелаем на всички ученици – здраве и  ползотворни усилия в учебната и извънкласна работа, на вас колеги - учители – здраве и увереност, защото с вас е знанието, а знанието е сила! Имайте волята да отстоявате позициите си, защото вие сте знаещите и отговорността, и правото са ваши! Имайте самочувствието, че учителството е най-важната професия, защото от вас тръгва бъдещето на този свят!

Честит първи учебeн ден!

На добър час!