13% доверие в Борисов 3

По отношение на конкретния казус: На първо място, началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение. На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът  на ГЕРБ по отношение на  заявката за решителна борба срещу  корупцията, с която дойде на власт през 2009г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.

По отношение на индикаторите за доверие в институции, политици, партии: Изследването не може да установи какъв е „приносът“ на последния скандал за отношението на гражданите към управлението (на фона на вече съществуващи проблеми като пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното Мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на  различни професионални групи и пр.), но съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат – тегли надолу партия, правителство, премиер.

    Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.
    Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Б.Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие).
    Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Т.Дончев, следван от Е.Захариева и К.Кралев. Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Кр.Вълчев, на туризма Н.Ангелкова и на транспорта Р.Желязков.
    Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цв. Караянчева успява да запази личен рейтинг.  Тя се ползва с  два и половина пъти по-високо  одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).
    Президентът Р.Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.
    След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.