Съдът вече няма да бъде "гумен печат" на кредиторите

внесени официално в Народното събрание и да бъдат припознати от "парламентарни групи с различни цветове". Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ каза, че комисията му ще взаимодейства активно с омбудсмана по този въпрос и покани Манолова в сряда да представи проекта си.

Съдилищата ще следят служебно за неравноправни клаузи

Основният проблем е, че в момента съдилищата нямат възможност да следят за неравноправни клаузи, допуснати грешки или злоупотреби при изчисляването на размера на дълга, а длъжникът няма възможност да спре изпълнението извън изрично предвидените ограничени случаи. "Така, длъжниците са изправени пред реална опасност да загубят имуществото си до произнасянето на съда поради неравноправни клаузи, злоупотреби или допуснати грешки от страна на кредитни институции", разясни Манолова.

Затова тя предлага занапред съдът да не издава изпълнителен лист на банките или другите кредитори, ако искането се основава на неравноправни клаузи в договора. Така магистратите ще следят служебно за въпросните клаузи дори когато потребителят не знае, че срещу него се води дело.

По закон неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. За неравноправни се считат текстове, които са недобросъвестни и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Еврокомисията е силно разтревожена, че родното законодателство не е в синхрон с практиката на Съда на ЕС, който категорично се е произнесъл, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители (включително в тези за кредити) дори ако самият потребител не повдигне въпроса.

Родните съдилища обаче имат разнообразна практика по въпроса – някои правят такава служебна проверка, а други не. Така понякога се стига до запор на заплата или продажба на имот на кредитополучател, например след вдигната едностранно и незаконосъобразно лихва, за която клиентът понякога дори се оказва, че не е разбрал. В такива случаи е много трудно да се спре започналото изпълнително производство от частен съдебен изпълнител.

Големият проблем в момента са фирмите за кредити

Дълго време банките у нас имаха множество неравноправни клаузи в общите си условия, свързани например с едностранно покачване на лихви чрез промени в методиката или прекомерно високи такси при просрочие, но след промени в законодателството и множество проверки от страна на Комисията за защита на потребителите редица от неравноправните клаузи в банковия сектор се изчистиха.

Това обаче не важи за други браншове, които работят с много потребителите като например секторът на комуналните услуги и телекомуникационните оператори.

Според съдия Константин Кунчев от Софийския районен съд, който участва в обсъждането на текстовете на Манолова, огромният проблем в момента е с фирмите за бързи кредити. В много от техните договори има тежки неравноправни клаузи, които водят до набъбването на първоначалната сума на заема десетки пъти.

Магистратите се оплакаха, че в момента имат практически трудности да следят за заробващите клаузи в договорите, защото в момента няма задължение кредиторът да предоставя копие на договора, а само подава обосновано искане на конкретната сума.

"Българският съд не може да е гумен печат върху исканията на кредиторите", коментира съдия Кунчев.

Затова Мая Манолова предлага, преди да издадат изпълнителна заповед, съдиите да могат да изискат договора с клиента, общите условия и всички анекси, така че служебно да ги прегледат за вероятност за неравноправни клаузи. Ако съдията установи подобна вероятност, банката или фирмата за кредит трябва да премине към състезателно исково дело, което понякога трае с години, за да докаже размера на вземането си.

Заради заложената несправедливост в закона част от адвокатите на длъжници – например Веска Волева, която също участва в работната група на Манолова, предлагаха да се вземе по-крайно решение - банките бъдат извадени от списъка на кредиторите, които могат да разчитат на бързо производство по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс. В понеделник Волева обясни, че продължава да поддържа тезата си, но е склонна да приеме и компромисния вариант на омбудсмана. В миналото текстът за привилегированото положение на банките бе атакуван и в Конституционния съд, но магистратите се произнесоха, че няма противоречие с основния закон.

Част от предложенията са съществени

Сега Мая Манолова предлага друга доста сериозна промяна, според която всяко възражение, подадено от потребителя до съда срещу банката, ще спира принудителното изпълнение, тоест ще блокира продажбата на имот, автомобил или изпразването на банковата сметка на длъжника. Все пак обаче върху имуществото ще останат наложените запори и възбрани до решаване на случая от съда.

Манолова предлага още, когато длъжникът не е узнал за издадена срещу него изпълнителна заповед, връчена чрез залепване на уведомление (например на входната врата на имота), той да може да подаде възражение в двуседмичен срок след реалното узнаване.

Източник: Медиапул