1 мес. след палежа у дома: 0 резултат от МВР

Четейки доклада на Държавния департамент на САЩ за България, в който особено са подчертани заплахите срещу журналисти, нямаше как да не отбележа една от най-ярките от тях – даже в буквален смисъл – палежа на вратата на моя дом. Както за това посегателство, така и за предишните казуси от миналата година с депутата от БСП Петър Кънев естествено е информирано както посолството , така и ресорните еврокомисари, които неведнъж вече ми и писаха, че следят случаите с мен.

От палежа на вратата на дома ми – недвусмислено предупреждение, става точно месец. Беше 14 март 2022 г.

И да исках, не бих могъл да разкрия никаква тайна на следствието. Тайни няма, защото и следствие е пресилено да се каже, че има.

Защо ли? Защото резултатите му са нулеви.

Поради моята работа и факта, че съм основател на национален всекидневник и човек, който 22 г. се появява „по телевизора”, случаят придоби широка известност. Щом дори това не кара „органите” да действат, представям си какво е с казусите на онези, за които не пишат и които не показват. Особено на ниво Районно управление – в моя случай Шесто в София.

Какво се случи в рамките на разследването? Два пъти разказах историята пред полицията. И толкова.

А можеше да се подложи на истински и сериозен разпит охранителят на портата на затворения комплекс, където живея, който незнайно защо е пуснал престъпника веднъж вътре в комплекса, втори път – в моя блок, и трети път – да напусне – запъхтян, силно миришещ на нафтата, която е използвал, за да подпали вратата на дома ми, със сигурност стрелнал се да се измъкне от местопрестъплението.

Да бъде попитан и той, и охранителната фирма как някой може да научи факти, които не са общоизвестни, нито проверими по публични канали, за жилището на някого. Срещу какво става достъпна подобна информация? Как се пази или не се пази и защо?

Но не би.


Даже някой специалист би казал, че това е било най-важното, защото ако до 48 часа един случай не се разплете, шансовете някога изобщо това да стане падат до нулата.

2 часа били гледани кадри от външни камери, на които, предвид мрака в 21 часа на 14 март (бяхме с час назад) няма как да си види нещо особено.

Ще оставя настрана и първата версия, която импровизираха пред мен полицаите, преди още да се почнали разследването: „Ами, ако са си играли деца”?

Нали разбирате какво такъв въпрос означава: може да се преведе културно като „гледай си работата”, а по-невъзпитано „я си....”.

С такава нагласа какво по-точно разследване би могъл да очаква човек? Да бъде издирен поръчителят на акцията срещу мен ли? Който очевидно не е нито неизвестен, нито невлиятелен, нито без големи възможности от всякакъв вид и характер. Да се разбере дали пък случайно няма вътрешен съучастник в грозното престъпление?

Важно е да кажа по случая и още нещо: прокуратурата с нищо не пречи на МВР да се развихри, да намери виновниците – извършителя и поръчителя, да свърши работата, за която получава немалко пари от нашите данъци. Даже помага, при това на висока скорост. Сочат го документите и фактите.

Понеже не ми е първи този казус, който за съжаление ми дава възможността да наблюдавам отблизо и съвсем конкретно реалната работа на институциите, призвани да ни бранят, притеснен съм, че картината със сигурността ни е много по-тревожна, отколкото си въобразяваме.

 Промяна наистина трябва. Но напълно отсъства.  

А иначе, като вярващ човек, съм напълно убеден, че злото, също като доброто е бумеранг. Рано или късно справедливост ще има.

Пък, което закъснее, идва точно навреме.

Борис Ангелов