Наоми Клайн: Коронавирусът е идеалeн за „капитализма на бедствията“

Повечето от нас не са сигурни какво да правят или кого да слушат в кризата с коронавируса. Това са перфектните условия за правителствата и световния елит да прилагат политически програми, които иначе щяха да бъдат посрещнати с голяма съпротива. Това е политика, която правителствата следват от десетилетия и при други кризи, известна и като „Шокова доктрина“, термин, въведен от Наоми Клайн в едноименната книга от 2007 г.

Наоми Клайн е канадска анализаторка, автор на книги и филми срещу корпоративната глобализация, капитализма и неолибералната икономика. Книгата й „Шоковата доктрина“ става бестселър на в. „Ню Йорк таймс“ и международен бестселър, преведен на 28 езика. Подобен успех има и книгата й „Капитализмът срещу климата“ (2014 г.). За своите книги Клайн има награди в САЩ, Канада, Великобритания и Австралия.
Нейната идея е, че историята е хроника на „шоковете“ – шоковете на войните, природните бедствия и икономическите кризи – и последствията от тях. Тези кризи се експлоатират чрез т. нар. „капитализъм при бедствия“ и изострят съществуващите неравенства.
Според Клайн вече виждаме как капитализмът при бедствия се разиграва в сегашната ситуация: В отговор на коронавируса Тръмп предлага стимули за стотици милиарди, намаления на данъци, помощи на индустриите. „Те не правят това, защото смятат, че това е най-ефективният начин за облекчаване на страданието по време на пандемия “, казва Клайн.
Интервюто с нея е от VICE („Вайс”) – американско-канадско списание, което се издава в 27 страни по света, има и онлайн издание – vice.com.

– Да започнем с основните положения. Какво е бедствен капитализъм? Каква е връзката му с „шоковата доктрина“?

– Дефиницията на капитализма на бедствията е доста проста: понятието описва начина, по който частните индустрии извличат печалба от мащабни кризи. Спекула по време на бедствия и на войни не е новост, но тя се задълбочи при мандата на Джордж Буш-младши след 11 септември, когато администрацията обяви една непрекъсната криза в сигурността и едновременно с това я приватизира и възложи на външни изпълнители – това включва приватизацията както на вътрешната сигурност, така и приватизираните инвазия и окупация на Ирак и Афганистан.

„Шокова доктрина“ е политическата стратегия за впрягането на мащабни кризи за прокарване на политики, които систематично задълбочават неравенството, обогатяват елитите и прецакват всички останали. В момент на криза хората са склонни да се съсредоточават върху всекидневните извънредни ситуации, за да я преживеят и са склонни да се предоверят на властите. Малко сваляме гарда в моменти на криза.

– Откъде идва тази политическа стратегия? Как проследявате нейната история в американската политика?

– Шоковата доктрина се заражда като отговор на Новия курс на Рузвелт. Икономистът Милтън Фридман вярва, че Новият курс обръща всичко с главата надолу в Америка: като отговор на Голямата депресия и голямата суша през 1930-те, в страната се появи много по-активистко правителство, което се натовари с разрешаване на икономическата криза чрез държавна заетост и преки облекчения.

Ако сте твърдоглав либерален икономист, застъпник на свободния пазар, разбирате, че когато пазарите се провалят, те се поддават на прогресивна промяна много по-естествено, отколкото на дерегулаторните политики, които благоприятстват големите корпорации. Политическите и икономическите елити разбират, че кризите са шансът им да прокарат своя списък с непопулярни мерки, които допълнително поляризират богатството в САЩ и по света.

– В момента куп кризи съвпаднаха: пандемия, липсата на инфраструктура за нейното управление и крахът на фондовите борси. Можете ли да обясните как всеки от тези компоненти се вписва в схемата, която очертавате в „Шоковата доктрина“?

– Шокът наистина е самият вирус. И той е управляван по начин, който усилва объркването и снижава защитата. Не мисля, че това е конспирация, а точно начинът, по който правителството на САЩ и Тръмп управляват тази криза. Досега Тръмп третира това не като криза на общественото здраве, а като криза на възприятието и потенциален проблем пред преизбирането му.
Това е най-лошият възможен сценарий, особено комбиниран с факта, че в САЩ няма национална здравна служба, а защита за работниците практически липсва. Тази комбинация е способна да нанесе максимален шок. Ще бъде използвана, за да спаси отрасли, които са в основата на най-екстремните кризи, с които се сблъскваме днес, като климатичната: авиокомпаниите, газовата и петролната промишленост, туристическата индустрия – те вече са се наредили на опашката за държавна подкрепа.

– Звучи познато…

– В „Шоковата доктрина“ обсъждам какво се случи след урагана Катрина. Вашингтонските мозъчни тръстове като фондация Heritage се срещнаха и измъдриха списък с пазарни решения на Катрина. Можем да сме сигурни, че точно сега ще се свикат същите срещи – всъщност ръководителят на групата за Катрина, беше вицето Майк Пенс. През 2008 г. същият сценарий се разигра под формата на държавни празни чекове за банките, които в крайна сметка се нагушиха с трилиони долари. Но реалната цена за това дойде под формата на строги мерки за бюджетни икономии и орязването на социалните услуги. Така че не става въпрос само за това какво се случва в момента, но и кой ще плати сметката надолу по веригата.

– Какво могат да направят хората, за да смекчат вредата от капитализма на бедствията, който вече виждаме в отговора на коронавируса? Дали сме в по-добро или по-лошо положение, отколкото бяхме по време на урагана Катрина и последната глобална рецесия?

– Когато сме подложени на такова изпитание или регресираме и се разпадаме, или израстваме и изнамираме резерви от сила и състрадание, на които не знаехме, че сме способни. Коронавирусът ще бъде един от тези тестове. Питая надежда, че можем да изберем да се развием, защото за разлика от 2008 г., днес имаме действителна политическа алтернатива, подкрепена от масово движение, която предлага различен отговор на кризата, именно защото разбира корените на нашата уязвимост.

Това е фокусът на цялото усилие около Зеления нов курс: подготовка за момент като този. Просто не можем да загубим куража си; трябва да се борим по-силно от всякога за всеобщо здравеопазване, всеобща грижа за деца, платен отпуск по болест – всичко това е тясно свързано.

– Ако нашите правителства и глобалният елит опитат да експлоатират кризата за свои цели, как могат хората да се погрижат един за друг?

– „Аз ще се погрижа за мен и за мойте хора. Ще си купим най-добрата застраховка. Вие, ако нямате добра полица, вероятно е по ваша вина и това не е мой проблем“ – ето какви щети оказва на съзнанието икономическата иделогия на „победителят взима всичко“. Тази криза разкри зависимостта ни един към друг. Виждаме в реално време, че сме много по-свързани помежду си, отколкото нашата брутална икономическа система ни внушава.

Може да се заблуждаваме, че ще бъдем в безопасност понеже можем да си позволим добро здравеопазване, но докато човекът, който готви, опакова и доставя храната ни не получава здравни грижи и не може да си позволи да се изследва – камо ли да остане вкъщи, защото няма платен отпуск по болест – няма да сме в безопасност. Ако не се грижим един за друг, никой не е в безопасност. Прекалено оплетени сме едни с други.

Различните видове обществена организация подчертават различни страни на нас самите. Ако живеем в система, която не се грижи за хората и не разпределя ресурси по справедлив начин, тогава ще изпъкне егоистичната ни черта, която панически изкупува тоалетната хартия от магазините и не оставя нищо за другите. Имайте го в предвид и вместо да се фокусирате върху себе си, измислете форми на грижа и за другите, като споделяте ресурси със съседите си или хвърляте едно око на уязвимите около вас.

Превод: Жана Цонева, издателство KOI books, София.

Източник: e-vestnik.bg/