Първанов: "Трябва да наваксаме изпуснатото в контактите България-Русия!"

Би било правилно да анализираме проблема, предизвикан от прекъсването на доставките на природен газ от Русия за Европа, включително за България, от всички страни – политическа, икономическа и технологична. И в контекста на глобалната финансова криза и рецесия също. Само така можем да оценим по-дълбоката причина и последиците, да намерим решения, които да ограничат в максимална степен възможността от подобни явления и в бъдеще, заяви за „Российская газета” президентът Георги Първанов.

От 4 до 6 февруари на официално посещение в Русия ще бъде българският президент Георги Първанов. Програмата му включва срещи с руския президент Дмитрий Медведев, премиера Владимир Путин, патриарх Кирил, кмета на Москва Юрий Лужков. На 5 февруари в Болшой театър Първанов официално ще открие Годината на България в Русия.
В навечерието на своето посещение в Русия българският президент отговори на въпросите на кореспондента на „Российская газета” в София Владимир Кузмин.

Российская газета /РГ/: Господин Президент, какво очаквате от предстоящата Година на България в Русия? Какво ще видят нашите руски граждани?
Георги Първанов /ГП/: Годината на България в Русия стана своебразно продължение на Годината на Русия в България, която премина изключително успешно. Нашата страна разглежда двете Години като тясно свързани – по същество става дума за широкото представяне на едната страна в другата. С тези две Години бихме желали в известен смисъл да наваксаме изпуснатото в общуването между нашите държави и народи. Провеждането на Годината на България в Русия се организира от Национален комитет, в който са представени както държавните институции, така и обществени организации и органи на местното самоуправление. Този широк състав говори за големия интерес на нашата общественост към Русия, към възобновяването на контактите между творческата интелигенция, деловите кръгове и преди всичко обикновените хора. Броят на организациите, които биха желали да бъдат представени в Русия, постоянно расте. Искам да подчертая, че редица наши много оригинални и популярни скулптури и художници искат да изложат свои творби в Русия. Централно събитие, с което ще открием Годината на България в Русия, ще бъде галаконцертът, който ще се състои на 5 февруари в Болшой театър. В неговата програма – едни от най-интересните както традиционни, така и съвременни музикални и танцови колективи. Второ главно събитие ще стане Националната икономическа изложба, която ще се проведе в Москва в края на април, след което ще бъде показана в други руски градове, например в Казан и Екатерининбург. На нея ще бъдат представени възможностите на българския бизнес, които според нас, представляват интерес за руските специалисти. Нашите предприятия ще участват през лятото в работата на икономическия форум в Санкт Петербург и в инвестиционния форум в Сочи през есента на тази година. Значително място в програмата заемат контактите между научните кръгове на нашите страни – ще се проведат „кръгли маси”, форуми, срещи по съвременни научни и практически проблеми. Отделено е място на две интересни дати: 130-годишнината от установяването на дипломатически отношения и приемането на Търновската конституция. Сериозна подготовка е проведена и от най-големите български градове. В началото на април ще се проведат Дните на София в Москва, няколко месеца Варна ще бъде гост на Юго-западния административен окръг на Москва и Санкт Петербург. Вероятно, в руската столица ще се състои среща на градовете побратими. Подготвената от Националния комитет програма на Годината на България включва далеч не всички мероприятия. Руските градове имат още по-силен интерес към България и ние просто не сме в състояние да удовлетворим всички молби да отидем на гости. В заключение искам да отбележа, че опитът, който сме получили през 2008 г. потвърди: взаимният интерес не е изчезнал. Убедени сме, че Годината на България в Русия ще остави добри спомени на руските граждани, които ще бъдат гости на нашите мероприятия.
РГ: Кои теми възнамерявате да повдигнете по време на вашите преговори с руското ръководство? Ще стане ли икономиката основно направление на вашите срещи в Москва? Има ли потенциал за по-нататъшно развитие на руско-българските икономически отношения?
ГП: Бих започнал отговора си с последната част на вашия въпрос. Без съмнение, връзките между България и Русия имат дълбоки исторически традиции, но аз съм убеден, че сега те са на най-високо равнище за последните 20 години. Налице е активен политически диалог, включително и на най-високо равнище. Поддържат се директни контакти между парламентарните структури, министерства и ведомства на нашите страни, местната власт и неправителствения сектор. Традиционно интензивни са връзките в областта на културата, образованието и науката. Но смятам, че възможностите не са изчерпани, съществува взаимно желание да бъдат задълбочени на основата на прагматизма и взаимната изгода. Именно тези принципи трябва да се следват в търговско-икономическото сътрудничество. Русия е един от основните партньори на България в стокооборота, инвестициите и туризма. Стокообменът за 2007 г. надхвърли 4 милиарда долара, Русия заема първо място по внос в България: 90% от неговия обем представляват енергоносители, а останалите 10% - суровини и материали, продукция на машиностроенето и електрониката. Българският експорт се състои основно от фармацевтични и козметични стоки, вина и храни, машини и апаратура, земеделска продукция. Русия влиза в десятката на най-големите вносители на български стоки. Едновременно с това не можем да не отбележим, че това равнище не отговаря на възможностите на руската и българска икономики, на равнището на политическо сътрудничество. Нас не ни удовлетворяват нито обемите, нито номенклатурата на износа и вноса, тъй като в нея почти отсъстват изделия, представляващи носители на научно-техническия прогрес. Във взаимните инвестиции и туризма ръстът е очевиден, но той далеч не съответства на равнището на нашите взаимни възможност. Убеден съм, че предстоящите срещи на бизнесмени в рамките на моята визита в Москва и заседанията на руско-българския форум „България днес – недвижимост, вино, туризъм” ще доведе до активизиране на взаимноизгодните контакти. Ускоряването на сътрудничеството в икономическата област отговаря на интересите на двете страни, но затова са необходими общи проекти, които да станат катализатор за реализацията на потенциала на нова, равноправна, пазарна основа. В този контекст е участието на България и Русия в големите международни енергийни. Тези въпроси ще бъдат в центъра на моята програма в Москва, акценти в преговорите с президента и премиера на Русия.
РГ: Какво е посланието на излизащата в Русия на руски език ваша книга, издадена от „Российская газета”? Какво бихте искали да разкажете в нея на читателите?
ГП: Бих желал моите руски читатели да могат да се запознаят с това, което се е случило и се случва в България в новия век. Столетия нашите народи се чувстват близки, интересуват се от своята съдба, но вече продължително време нашата взаимна информираност като че ли отслабва. Бих желал, това да се промени. Нашият дълг е – не просто да съхраним хилядолетната духовна близост, но и постоянно да я поддържаме и зареждаме с нова енергия. В тази книга са събрани моите речи, обръщения, изказвания и интервюта, които представят картината на политическо, икономическо и културно развитие на България през ХХІ век, отразяват основните решения и действия на международната политическа сцена, показват предизвикателствата, с които нашата страна се сблъсква. Руският читател може да се запознае както с процесите на присъединяване на България към Европейския съюз, а също така с основните позиции на държавния глава по най-важните международни въпроси, като, например, войната в Ирак. Убеден съм, че в книгата са намерили отражение и активната политика на нашата страна на Балканите, стремежа да бъдем генератор на стабилност и инициатор на важните проекти за развитието на региона. Разгледани са много въпроси на икономическото и социално развитие на България, включително и в областта на енергийната политика. Не на последно място проблемите на нашата съвременна култура и българска духовност. Второто послание – това е фактът, че книгата излиза на руски език и е ориентирана към руския читател. В отделна част са представени моите оценки за развитието на отношенията между България и Русия. Документирани са много срещи с руските ръководители и основните проблеми, които сме решавали. В тази връзка си позволих да публикувам своята гледна точка и преди заемането на президентския пост. Моите възгледи не са се променили. Винаги сам смятал за недалновидни опитите да се идеологизират отношенията с Русия. Убеден съм, че активните връзки, честните, открити и равноправни отношения с Русия отговарят на националните интереси на България. Те не противоречат на нашата принципна стратегическа ориентация, напротив, обогатяват я и я допълват. Бих желал да завърша отговора на този въпрос с думите на великия руски учен и приятел на България Дмитрий Лихачов: да запазим тази „симетрия на времето”, при която трябва да работим за бъдещето, отчитайки миналото и развивайки традициите, за да достигнем ново качество на нашите отношения.
РГ: В нашето интервю не можем да подминем темата за газовата криза. Какво, според вас, трябва да предприемат Русия, България и ЕС като цяло за недопускането на подобни ситуации и за в бъдеще, когато транзитна страна принуждава страните от ЕС да търпят многомилионни загуби? Няма ли да се отрази кризата на отношенията между България Русия?
ГП: Би било правилно да анализираме проблема, предизвикан от прекъсването на доставките на природен газ от Русия за Европа, включително за България, от всички страни – политическа, икономическа и технологична. И в контекста на глобалната финансова криза и рецесия също. Само така можем да оценим по-дълбоката причина и последиците, да намерим решения, които да ограничат в максимална степен възможността от подобни явления и в бъдеще. Ипотечната криза, сътресенията на финансовите пазари, фондовите и стокови борси, резките колебания на цените на храните, металите, енергоносителите и като последица, нарушаването на ритмичността на потреблението на доставките в глобален мащаб – всичко това са взаимно свързани процеси. Всички заедно преживяхме период на всеобща неустойчивост, нарушаване на предсказуемостта на развитието и функционирането на системата на световната икономика. Причината се състои в това, че темповете на глобализация са изпреварили възможностите на международната общност по приемането на нормативни актове, които трябва ефективно да регулират и контролират динамиката на световните пазари. Действащата международна правна система се оказа недостатъчна за осигуряването на стабилността на международните икономически отношения. Временното прекратяване на доставките на природен газ от Русия за Европа – само част от този общ процес. Той води не само до преки и косвени загуби на производителите, транзитьорите и потребителите, но и разрушава доверието, което се е изграждало с десетилетия.
РГ: Какво очаквате от предстоящия през април тази година голям енергиен форум в София, посветен на въпросите на енергийната сигурност и сътрудничество в Европа?
ГП: Предстоящата на 24-25 април 2009 г. в България среща на високо равнище „Природен газ за Европа: сигурност и партньорство” ще превърне в съществен елемент на нашите последователни усилия по изграждането на активен, равноправен и взаимноизгоден диалог със страните от Черноморския и Каспийски региони, Средна Азия и Близкия изток по въпросите на реализацията на стратегическите проекти за транспортирането на природен газ и петрол за Европа, получаването на дългосрочни гаранции за енергийната сигурност както на региона, така и на континента като цяло. Срещата ще бъде логично продължение на многостранните и двустранни контакти, посветени на формирането на нова обща европейска енергийна политика. Убеден съм, че ще сме в състояние да направим така, че резултатите от срещата да бъдат полезни. По исторически причини нашият народ се ползва с особено доверие в страните от Черноморския и Каспийския региони. Доверието е особено необходимо сега за формирането на обща, нова и съвременна политика, регулираща отношенията и осигуряваща надеждност, непрекъснатост и прозрачност на доставките на енергийни носители. Нашите народи очакват, че в бъдеще ще успеем да предотвратим кризисните ситуации, ще ускорим реализацията на големите международни инфраструктурни проекти.

Информацията е на БГНЕС.