Станишев: В резултат усилията на кабинета се усвояват повече евросредства

Eвропейските средства са основен инвестиционен инструмент за икономическо развитие, конкурентноспособност и социално сближаване, особено на фона на драстично намаляващите през последните години чуждестранни инвестиции. Това е и тема, в която съществуват много илюзии и спекулации, често представян като рог на изобилието или като единствен инструмент за решаване на всички проблеми на България. Това заяви от парламентарната трибуна Сергей Станишев, председател на ПГ на КБ. „Правителството на г-н Борисов тръгна за преговорите в Брюксел за следващия финансов период с голяма торба обещания. Говореше се, че България очаква 18 – 19 млрд. евро. След преговорите правителството се завърна с много по-малко ангажименти”, припомни той.  „При фондовете за сближаване, които за периода 2007-2013 са близо 6 млрд. 850 млн. евро, увеличението е със 150 млн. евро. Отчитайки натрупаната през този период инфлация, реално това са 10% по-малко средства през следващия програмен период за нашата страна. Като дял от БВП, когато за този финансов период балансът за България е положителен - 4,3% от БВП, то за следващия период той е под 4%. Годишната сума от кохезионната политика за България се отделят 120 евро на човек, а в Естония е 388 евро”, обясни Станишев. Той допълни, че има увеличаване на средствата за земеделска политика за България с около 2 млрд. евро, но това не е договорено, а е резултат от ангажимент на ЕС още при подписване на договора ни за членство.  „С 10% са по-малко средствата за развитие на селските райони. Редица страни успяха да договорят допълнителни средства за себе си, извън общата рамка. Например,  Гърция – 1.3 млрд. евро, Испания 1,8 млрд. евро, Италия и Унгария – 1.5. млрд. евро, Чехия 900 млн., Германия – 700 млн. допълнително за регионално развитие. Става ясно, че България не е положила никакво усилие да договори допълнителни средства за най-изостаналите региони като Северозападна България”, категоричен бе той.

По думите му, през февруари, Румъния и Словакия са отстояли и сега се финализира възможността през останалите 2 години да не се прилага правилото n+2 за техните държави. Това, според него, дава много шансове да се усвоят повече средства. „България не го е поискала и не е поставила този въпрос. Тогава възниква въпросът, кой е спал по време на Европейския съвет или просто е очаквал каквото се даде - все е нещо?”, попита Станишев. „Говореше се, че ще има 100% усвояване, но към днешна дата тази цел изглежда много трудно осъществима”, каза председателят на ПГ на КБ. „В резултат на усилията на правителството на премиера Пламен Орешарски, вицепремиера Зинаида Златанова и министрите, които отговарят по работата за еврофондовете,  значително се ускори усвояването. Например, сертифицираните разходи са увеличени от 29% на 36%. Сериозно са намалени рисковете от загуби по програма „Регионално развитие”  - от 120 на 85 млн. евро. „Човешките ресурси” са 17 млн.евро рискови, при условие, че март са били 92 млн. евро в риск. Особено тревожно е състоянието в ОП „Околна среда”, обясни Сергей Станишев. Той изрази мнение, че Народното събрание трябва да играе активна роля по контрола и по това какво е споразумението с ЕК, кои са приоритетите, при условие, че средствата не нарастват особено, а по някои направления дори са по-малко. „Това означава прецизна работа, анализ на грешките, ефектите от сегашния финансов период, така че да постигнем максимум за хората и българската икономика, чрез използване на европейските средства”, подчерта Станишев.

Той припомни, че на 15 април от служебното правителство в Брюксел е изпратен първи вариант на споразумението с ЕК и оценката на ЕК за него не е особено ласкава. „През последните месеци правителството е положило сериозни усилия и за много работа, и за по-добра координация в подготовката на този стратегически документ за България. Бяха проведени публични дискусии през юли, а през август МС е одобрил новия проект на споразумението със сериозни корекции. Той вече е оценен от ЕК като зрял, а през октомври предстоят консултации между българското правителство и ЕК”, заяви той. Според него, подобренията в новия проект засягат редица сфери - по-ясен акцент върху развитието на селските райони, образованието, отчетени са по-добре нуждите на малките и средни предприятия, както и електронното правителство като инструмент за добро качество и прозрачност на услугите за гражданите. В новия проект с особен акцент, по думите му, са уязвимите групи и социалното неравенство. „Трябва да получим информация от правителството и в следващите месеци да се прецизират акцентите, тъй като в проектоспоразумението има значително повече средства за бизнес, наука и иновации -  около 350 млн. евро. Има специална нова програма за наука и образование с обем 508 млн. евро. Намаляват се средствата за инфраструктура по трите оперативни програми „Транспорт”, „Регионално развитие” и „Околна среда”, общо с около 800 млн. евро. Това поставя тежката задача пред правителството да положи усилия средствата за европейска свързаност - 350 млн. евро, да бъдат ефективно реализирани, за да не отидат в някоя друга държава”, обясни Станишев.  „Заслужава си да се мисли, ако не за единна структура на еврофондовете, което носи своите рискове, то за мерки, които да засилят общото програмиране и контрола, опростяване на административните процедури, за да не бъде всяка програма сама за себе си”, заключи Сергей Станишев.