А днес празнуваме Съединението

Днес е 6 септември. Добро утро, ще кажете вие. Помислете още веднъж...
Аааааа, 6 септември като Деня на Съединението. Преди година – две имаше анкета по този повод и близо

99,9% от българите не  се сетиха какво празнуват точно на 6 септември. Иначе го знаят, че е почивен ден.

Не вярвате ли – ами нали живяхме всички вчера. Дуел на автобусите, дуел на футболни срещу пенсионерски агитки и т.н., и т.н.
Ако импресионистите бяха зъболекари, а протестиращите обичаха да четат, сигурно щяха да забележат един надпис, който от построяването на сградата на парламента все си стои върху нея и е сменил има – няма 80 правителства и десетки управляващи партии. Той гласи:

„Съединението прави силата”

Явно не сме достатъчно умни, защото не националният ни гений, а белгийците, осмивани от комшиите си като най-тъпите в Европа, са ни дали този девиз за мото на нацията. Или поне на парламента. Или, хайде, на неговата сграда. Или поне на фасадата му в крайна сметка. Уви, на фасадата си е и останал, а не в умовете и сърцата ни...
Съединението от 6 септември 1885 г., което честваме, е единственият акт в българската история, който променя съдбата на народа, без това да е резултат от външна намеса. Защото Освобождението от 1878 г. е резултат от руско-турската война и както е казал Вазов: „нека таз свобода да ни бъде дар”.
Пък и след 3 март територията, населявана с българи не е обединена, а зад пределите на държавата остават милиони наши хора в Тракия, Македония, Добруджа, Бесарабия и Банат.
По-голямата част от тях са в Източна Румелия, която на 6 септември 1885 г. е присъединена към Княжество България. Тогава възрожденските идеалисти, управляващи родината и още неовълчили се от властта, дори не мислят да питат великите сили или натрапения им владетел Батенберг, наложен от разделилите Санстефанска България Англия и Германия, на които днес се кланяме доземи.
Те просто извършват каквото трябва набързо и не оставят думата никому. Тогава от опит предците ни разбират, че само Съединението прави силата. Че това не е само кух девиз, а и истина. Следва мащабен подем на нацията, спрян чак със серия от войни четвърт век по-късно.
Странно е, че при всички претенции за ум и красота напоследък, огромната част от съвременните българи не си дават сметка за тези простички неща.

Стига само да погледнем къде сме ние след близо четвърт век национално разделение,

а къде са примерно поляците, с които заедно тръгнахме към Европа, за да си обясним, че Съединението прави силата, не разединението или истериите. По-правилният въпрос вече е как ще ги стигнем...
Много обичам и една сентенция, която няма нищо общо със Съединението като исторически факт, но пък е рожба на култура, стигнала своя апогей баш на днешните жълти павета на София, ако съдим по останките от онази епоха. Та римляните, които имам предвид, са рекли: „Търпението и мъдростта са колоните на добрия живот”.
Ако човек се позамисли, ще разбере колко правдиво звучат в комбинация двата девиза – за Съединението и за мъдростта.
Честит 6 септември!

автор: Борис Ангелов