В Дамаск се правят на спокойни

Удивително, но в навечерието на най-мощния катаклизъм в Дамаск, няма ажиотаж в супермаркетите. Народът не омита щандовете, не се презапасява с консерви, сол и кибрит. Какво е това - лекомислие или навик след 2 и половина години живот в гражданска война? Терористичните актове тук са
всекидневие. Хората се шегуват, че артилерийската симфония спира само три пъти на ден - за закуска, обед и вечеря. На всичкото отгоре личи повишен интерес към финансовите институции. Опашки има единствено пред банкоматите. И в офисите е същото - хората теглят от спестяванията си,
за да имат налични. Една от 5 банки сменя долари за местна валута - явен дефицит на сирийски банкноти, пише в репортаж от Дамаск най-тиражният руски вестник Комсомолская правда. Опашки има и пред офисите на мобилните оператори, но това е, понеже в страната таксите и прехвърлянето на номера и тарифи не могат да стават мобилно, а само на място.

- Русия е длъжна да ни защити ударите на американците, - с жар доказва юноша в бяла фланелка и джинси.

- Русия и така ни защитава, - охлажда страстите интелигентен на вид мъж.
- Трябва самите ние да се държим по-агресивно. Да не се крием, а да удряме в отговор.

- Ето в това да ги ударим, - сочи към телевизора на стената момиче.

По него тече транслация от речта на Барак Обама на 50-годишнината от речта на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон. С бягащ отдолу надпис се съобщава, че САЩ са посъветвали инспекторите от ООН веднага да напуснат Сирия. В мисията им в Дамаск шушукат, че всички експерти по химическо
оръжие ще излязат от страната до края на седмицата. Впрочем, Вашингтон вече официално заяви, че в случай на удари по Сирия, ще се ръководи изключително от своите планове, без да обръща внимание на графика на експертите от ООН.

Дамаск в очакване на цивилизационна катастрофа дава вид, че нищо не се случва. За властта това е единствената здрава линия на поведение пред неизбежното «изсипване на огън от небесата»: да приеме мъченията смирено от врага, когото е невъзможно да победи. Който действа по стандартен
сценарий – веднага щом страна, намираща се под наблюдението на «световната общност», започне да преодолява вътрешния смут, в проекта се включват «големите братя». Както в Либия, когато колоните бронетехника на Кадафи стигнаха до метежния Бенгази, и въстаниците в паника бягаха в Тобрук. Както в Сирия, когато армията все пак изчисти околностите на Дамаск и взе няколко ключови града в провинцията, в това число — на границата с Ливан, през който минаваше потокът на въоръжение за
опозицията. Това беше сигнал за начало на "експорта на демокрация".

На Запада не мъдруваха ами пуснаха известната схема за информационна война. Първо: избухва съобщение за използване на химическо оръжие.
Информационните агенции лепят фотоси с изображения на загинали деца, снимани в различно време и в различни градове от различните страни на конфликта. Снимките не са  подписани от автори – така е трудно да се установи истината за подмяната. Международните организации започват "разследване" с едничката цел – да намерят някаква логика за свързване на Асад и химическо оръжие. Не намирайки улики, но безкрайно повтаряйки: «Асад-зарин».
Вече никой не помни, че преди половин година със зарин в Турция бяха задържани десетки бойци на терористичната организация Ан-Нусри, която воюва против Асад. Но бяха пуснати само след денонощие. Никой не се замисля за какво му е на Асад да използва зарин именно, когато има
инспектори от ООН в Сирия, а и без друго му търсят повод, за да го подложат на агресия?!

Все едно. Общественото мнение е обработено. Дава се думата на авиацията
и флота. А експертните оценки, предвещаващи апокалипсис в целия регион,
не се чуват. Схемата е известна —  на власт идва «демократично
правителство», получава гигантски кредити «за възстановяване и помощ», с
тях, без парите да напуснат западните банки, се купува оръжие,
транспортни средства, а за имидж също така брашно и захар.  Доволни са
всички — от банкерите до простите фермери.

А в близко бъдеще Западът  може да се сблъска с явление къде по-страшно
от заринови снаряди. Отслабване на правителствената армия чрез
«хуманитарни бомбардировки», което неминуемо ще доведе до усилване на
нова въоръжена опозиция. Оттук започват етнически и религиозни чистки.
Сунитско-шиитското противостояние в ислямския свят и в самата Сирия ще
се излее като кървава река с доста печален изход. «Под нож» ще попадат не
само «сектанти-алавити», но и християни.