Битка за 1,5 млрд. образователни еврофондове

Образователният министър проф.д-р Анелия Клисарова повежда битка за предвидената в новия програмен период на еврофондовете специална Оперативна програма Образование на заседанието на кабинета утре. Досега средствата в ресора преминаваха през няколко други ведомства, които нямат общо с просветата като социалното, икономическото и регионалното.

По ирония на съдбата, макар и като подчинена, образователната сфера има по-добра усвояемост от социалната например. Договорени са всичките 100% от парите. До края на 2013 г. се очаква над 65% да бъдат финално разплатени. Само за справка, в Италиая например процентът е само 40 на сто, както съобщи тези дни най-влиятелният вестник на Ботуша Кориере делла Сера.

Няма логика, по която при деклариран приоритет Образование на правителството Орешарски, при отчайващите проблеми с увеличената през последните години функционална неграмотност, при ниския социален статус на хората, които работят в тази най-важна област, някой да е против Оперативна програма Образование.

„Ако не заложим на образованието днес, ще имаме още по-бедна държава утре”, категорична е проф. Анелия Клисарова. Тя има пълната подкрепа на просветната гилдия – училищна, университетска и научна, за да се пребори за средствата в размер на 1,5 милиарда евро.

„Едно от първите неща, които имаме намерение да започнем след старта на програмата е въвеждане на електронното образование. Държавите от ЕС, които не влязоха или първи излязоха от кризата, са именно тези, които заложиха на него. При наличие на Оперативна програма Образование, България ще има възможност да инвестира в това. Като се започне от електронни дневници и бележници и се стигне до електронни учебници”, твърди Клисарова.

Какво е тяхното предимство? Електронните дневници и бележници например ще позволяват на родителите в реално време да следят отсъствията и бележките на децата. Ще бъдат спрени и злоупотреби със социални помощи, каквито се правят в момента – със задна дата и срещу подкупи се зачеркват неприсъствени дни на ученици, за да могат семействата им да бъдат стимулирани финансово от държавата чрез помощи. Електронните учебници пък са още по-важни. От една страна те могат да бъдат постоянно „ъпдейтвани”, а не с години, а понякога и с десетилетия да се чака обновяване на информацията, както става с хартиените издания. Освен това те са безплатни, което ще реши проблема на огромен процент от семействата, които не могат да си позволят стотици левове за помагала и обричат децата си на изоставане. Бедните хлапета ще могат да си ползват учебниците на училищните компютри, каквито има във всяко родно школо.

Еврофондовете ще могат да помогнат и за възраждането на една стара, но прекратена традиция в българското образование. Става въпрос за наличието на училищни лекари и зъболекари. Проблемът е огромен. Според съсловната организация на стоматолозите, 85% от тях са съсредоточени в четирите големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, а други около 10 на сто са в популярния с медицинския си туризъм откъм съседна Гърция Благоевградски край и другите курорти. Така само 5 % са зъболекарите на 90% от територията на страната. Влошаването на здравето на поколенията в резултат на това е тенденция, която няма нужда от коментар.

Чиновнически фронт, определян по коридорите на властта като Коалиция на статуквото, обаче се бори срещу националния интерес за директно европейско финансиране на образованието.