Държавни институции масово плащат разсрочено за охрана

Аз не говоря в момента за промени в Закона, защото този закон го променят по няколко пъти в годината, каза гл. секретар на Асоциацията на фирми за търговска сигурност и охрана Иван Иванов за Закона за обществените поръчки, предаде Бгнес.

Лошите практики при приложението му не намаляват, напротив, увеличават се. Проблемите, свързани с обществените поръчки ги поставяме години наред и нерешените проблеми остават. Възникват нови проблеми, както и с последните промени в закона. След тях предварителен контрол на документацията на възложителите, като изключим тези, които са за изразходваме на европейски средства – няма. За нас това е основната причина за увеличаване на лошите практики при прилагането на Закона. Освен това възможностите ние да сигнализираме намаляха, тъй като единствената възможност това да се обжалва е пред КЗК, а това е много скъпо упражнение нас, подчертава Иванов. Това е мнението на всички членове на Асоциацията, казва в негова подкрепа и председателят на УС на браншовата организация Петко Ангелов.

Проблемът, когато кажем "най-ниска цена", разбираме критерия за оценка. Най-ниска цена при физическа охрана – за нас е неприемлив. Още повече, когато става дума за рискови обекти и дейност. Той би трябвало да се изключва. Защо? Защото физическата охрана е свързана с използването на човешки фактор. Когато имаме човешки фактор, когато се отнася за услуга за сигурност в обществените поръчки за охрана този човешки фактор е свързан със Закона за частна охранителна дейност: охранителите да бъдат назначени на постоянен трудов договор, да се спазва трудово-осигурителното законодателство и това не може да бъде спазено с цени, които са под себестойността на услугата, още повече, когато не покриват дори фонд работна заплата, а това вече е много масово явление през последните две години.

Второ, когато говорим за Закона, след последните промени, се увеличи практиката на публични покани. Естествено, най-ниската цена е преобладаваща, а където се среща и икономически най-изгодна оферта – или стойността на цената е преобладаваща на 90%, или се комбинира с един много порочен показател – отложено или разсрочено плащане. Това също е масова практика и това, естествено, е от държавни фирми. Не само от държавни фирми, но и от институции – министерства, агенция, конкретизира се Иванов. Не зная в министерствата дали си взимат разсрочено заплатите, но охранителите, за да си вземат редовно заплатите, те трябва да си получат заплатите от клиента или възложителя, нали? Която и да е фирма не може да издържи, както имаше 12 месеца отложено плащане от публични институции и как да се осигурят парите на голям брой охранители при положение, че става дума за вече извършена услуга. Има директива – европейска от 2011 година, тя трябва да бъде приета до 16 март у нас, че не може да има разсрочено плащане, когато вече има извършена работа, надяваме се това да се случи, посочи Иванов. Освен това разсрочено плащане го слагат като критерий за оценка публичните институции, което е абсолютно порочно.

За нас показател за време, не е критерий, включително отложено плащане е порочна практика. Това нарушава европейската директива и в разрез с нормалната и житейска логика или като се сложи някакъв срок или показател за време, за срок – кандидатите започват да се надлъгват. И от това никой не печели. От това излиза, че в момента държавата тика охранителния бизнес в сивия сектор и тя губи. Губи, губи, например от ДДС, защото охранителните фирми плащат данъци, лошото е, че губи обществото, защото се трошат пари. Когато една услуга не е ефективна, това значи, трошене на пари, категоричен е Иванов като работодател.

Конкретните примери са много, бих посочил по фрапиращи. Шампион по най-ниска цена в момента е НОИ и неговите поделения. От всички поделения на Осигурителния институт 2-3 са тези, които обявяват нормални обществени поръчки. Същото се отнася за поделенията на НАП, същото се отнася за МИЕТ, същото се отнася за МО, за НЕК, за АПИ, изброява той. Дори последната поръчка за площадката на АЕЦ "Белене", която мина процедурата – тя също е на най-ниска цена. Там куриозното е, че поради сгрешена методика фирмата, която предлага най-ниска цена не печели, поради сгрешената методика, която е в офертата, споделя абсурдите, с които се сблъскват колегите му от бранша, които участват в търгове с различни държавни учреждения и институции.

Нашите предложения, за да не бъде така, ние сме ги давали много пъти, включително и в НС чрез КРИБ, например. Нейните членове са на същите позиции по отношение на обществените поръчки, включително и за това отложено плащане. Всички коректни изпълнители, коректни фирми с доказан авторитет с доказан професионализъм в охранителния бизнес – те не участват вече в обществени поръчки. Те смятат, че това не е бизнес – това е имитация на охрана, особено по отношение на критичната инфраструктура. Един уважаващ себе си бизнес, не охранителен имам предвид, когато става дума за неговата сигурност, той оценява адекватно рисковете за своите активи, е неговата професионална оценка. Докато що се отнася до публичните институции, без да ги слагаме всички на едно място, като че ли там има едно безхаберие. Ще дам пример – МИЕТ обявява обществена поръчка за охрана – член на комисията, експерт след процедурата казва, че тях не ги интересува нищо друго, освен най-ниската цена. Аз знам обществена поръчка, за която е давано 0 лева, споделя парадокси от родната действителност Иванов пред Бгнес.

Нормално е в период на криза да се спестява по различните пера, но лошото е, че основно се спестява от сигурността. При обществените поръчки това вече е нещо, което е опасно. И възнагражденията на охранителите не са високи, така е и в Европа, преценява се. Но при нас вече я няма нормалната логика. И много в бизнеса вече смятат съществуването на Закон за безсмислен, всеки прави, каквото си иска. Ние се опитваме да убедим, че критерият за най-ниска цена за рискови обекти не би трябвало да се прилага – такава дискусия в момента се води и в Европа, въобще в този сектор да се изключи този критерий най-ниска цена, защото това са специфичен вид услуги – не може да се сравнява с доставки на материали, например, посочва той и като експерт по фирмената сигурност. Обществените поръчки трябва и да са социални, ние не сме синдикат, но ние сме загрижени за хората, които работят в сектора. Те трябва да получават справедливо възнаграждение за труда си. Възложителят трябва да залага изискванията така, че дори да получава по-висока цена на услугата, той да гарантира, че тази цена ще отиде при охранителя. Това не става само с подписване на декларации, иронизира той стойността на подписания документ у нас – само на хартия. Но сега какво става особено за малките обществени поръчки – тези които отговарят, могат да отворят офертите, техническото задание и цената и да ги нагласят, както те си решат. Ако това не е предпоставка за корупция – не знам. Докато имаше наредба за малките обществени поръчки – те бяха, както обикновените: с три плика, с цената, отделно, която се отваря последна, когато се оцени техническата оферта, обяснява схемата Иван Иванов.

Това е мнение на всички наши членове, каза от своя страна Петко Ангелов, председател на Асоциацията, синтезирано от всички нейни членове. Точно така става, казва той, запитан дали всичко това не задушава малкия и среден бизнес, за което алармират различни работодателски организации и икономически експерти. При всеки търг всеки участник подписва една декларация, че ще спазва условията на трудовото законодателство, но никой не проверява дали са изпълнени тези изисквания, подчертава Ангелов.

Ние в Асоциацията сме подработили документ, който отговаря на всички изисквания на Трудовото законодателство и сме определили цена за стойност на работната заплата, при която може да се участва при търг за обществена поръчка, минималната е 480 лева. Това не се случва и ние нарушаваме законодателството, принудени сме. В договора пише, че ще се охранява с 5 души, а се охранява с трима, т.е. трябва да работят повече и се нарушава работното време, Кодекса на труда, дава пример той. Принудени сме всички охранителни фирми да нарушаваме и изискването за извънреден труд, подчертават и двамата.

От Асоциацията са изпратили апел до държавните институции, в които подробно, експертно и с конкретни примери обясняват проблемите, които според тях водят не само до задушаване на средния и малък бизнес, но и до корупционните схеми на държавните чиновници. За тях явно не е от значение сигурността на институциите, в които работят, а и за пореден път се оказва, че държавата не си плаща задълженията за извършена работа, но за жалост е и лош стопанин, предаде Бгнес.