Бум на подслушванията у нас

Броят на съдебните разрешения, които позволяват използването на специални разузнавателни средства (СРС), се е увеличил значително през м.г. в сравнение с 2017 г. Това става ясно от годишния доклад на Националното бюро за контрол на СРС.

   През 2018 г. прокуратурата, ДАНС, МВР, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) са отправили към съда 6099 над 20 на работен ден, искания за използване на специални разузнавателни средства, включващи подслушване, следене, филмиране, внедряване на агенти, контролирани доставки, доверителни сделки и др. Броят им е със 160 повече от предходната 2017 г., когато службите са искали съдебно разрешение 5939 пъти. 60% от всички заявления са направени от МВР, следвано от прокуратурата (34%) и ДАНС (4.82%). За 12 месеца са били следени и подслушвани 3046 души.

Съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да прилагат СРС. Докато през 2017 г. той е постановил 1315 отказа, година по-късно те са почти двойно по-малко - 771. Въпреки скока в броя на приложените разузнавателни средства и достигането им до над 5000, само 1714 от тях са използвани за доказателства в съда през 2018 г. Година по-рано те са били с 44 по-малко - 1670 броя. Това показва, че засилената употреба на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на престъпления, а още по-малко до присъди. Наблюдава се лек спад в броя на образуваните в бюрото преписки за проверки на неправомерно прилагане на СРС. През 2018 г. те са 115, като 106 от тях са по сигнал на граждани, а в 5 от случаите ведомството се е самосезирало. Въпреки сравнително големия брой сигнали обаче не са установени нарушения.

Драстичното увеличение в разрешителните за прилагане на СРС най-вероятно се дължи на работата и активността на Специализираната прокуратура. През 2018 г. Специализираният наказателен съд е дал 2940 разрешителни за използване на специални разузнавателни средства, а при други 471 искания е постановил отказ. Запазва се тенденцията СРС да бъдат използвани най-вече за разкриване на организирана престъпна група, както и престъпления, свързани с наркотични вещества, акцизни стоки, измама, кражби и подкуп. 7 са исканията за прилагането на СРС за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи.

Преди две години бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков алармира за неправомерно подслушвани политици, магистрати и журналисти. Това се случи по време на изслушването на доклада на бюрото за 2017 г. в парламента, който предизвика политически скандал. Тогава Рашков обвини ДАНС, че блокира работата на ведомството, тъй като в няколко случая агенцията е отказала да предостави материали за използвани СРС. "Един от случаите касае много известен човек, който не е в залата", разкри Рашков в парламента и добави, че няколко граждани са били уведомени за нерегламентираното им подслушване, но не е последвала реакция на прокуратурата.

Заради твърденията си Бойко Рашков беше нападнат от управляващите. Според Данаил Кирилов, тогава шеф на парламентарната правна комисия, докладът на бюрото бил поредният опит за политическа манипулация на опозицията. В крайна сметка през декември 2018 г. управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат в Националното бюрото за контрол на СРС.