Хаос за 3 милиарда лева

Стотици милиони левове. Толкова са необходими, за да може България да отчете пред ЕК, че е постигнала целите си за енергийна ефективност. Държавата обаче не е предвидила механизми за финансиране и отчитане, а е прехвърлила изпълнението на тази цел към електроразпределителните дружества, търговците на ток, топлофикациите, газовите дружества и други, пише Капитал.

Така общо 96 компании трябва да намалят енергийно потребление при милиони крайни потребители, като инвестират в енергоефективни проекти, правят вноски във специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания от трети лица. В зависимост от избрания метод разходите за покриване на неизпълнените цели само за 2017 и 2018 г. могат да стигнат до 1 милиард лева. И тъй като държавата не е предвидила друг начин за компенсиране на държавата, те искат да си възстановят тези инвестиции чрез цените на услугите. Което означава едно - по-високи сметки за ток, парно и газ.

Критична точка

За спестяването на 1 мВтч е необходима инвестиция от поне 1000 лева в нови уреди, саниране или други технологии. Толкова е и размерът на вноската за всеки мегаватчас във фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", която задължените фирми могат да изберат да правят. По последни данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за 2018 г. неизпълнените им ангажименти са 641.6 хил. мВтч, което означава, че за спестяването им трябват 641.6 млн. лв. За 2017 г. пък сумата е 364.17 млн. лева.

Държавата е предвидила сложен, но много скъп механизъм. Първо има многократни глоби от по 500 хил. лв., които могат да бъдат налагани, докато тези цели не бъдат постигнати. Проблемът обаче се мултиплицира през 2019 г., тъй като по схема неизпълнените ангажименти за 2017 г. се умножават по 3, а тези за 2018 г. - по 2. Логиката е, че енергийните спестявания действат за всяка отделна година, след като веднъж бъдат направени. Така липсата им през 2017 г. води до повишено потребление и през 2018, и през 2019 г.

В резултат на този подход данните на АУЕР за тази година сочат над 3 млн. мВтч (3077 гВтч) кумулативно неизпълнение на целите, което, ако ще се постига с нови мерки, би струвало на задължените фирми над 3 млрд. лева. Над две трети от тези цели трябва да бъдат постигнати от само шест дружества: ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", "Булгаргаз", "Топлофикация София" и свързаното с Христо Ковачки "Хийт енерджи", която притежава "Топлофикация Перник" (виж таблицата).

Чакайте малко...

В последните си ценови заявления до КЕВР електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" са включили искане за компенсиране на извършените досега от тях разходи за енергийна ефективност. "ЕВН България Електроснабдяване" дори настоява да се въведе инструмент за финансиране на схемата за задължителни енергийни спестявания под формата на надбавка в цената "Задължение към обществото". От "Булгаргаз" пък обясняват, че клиентите им обикновено сключват договор за доставка на природен газ, след като са извършили газификация на съоръженията си и за това не е възможно дружеството да отчита енергийна ефективност за преминаване към газификация.

"Изпратихме писма до министерство на енергетиката и АУЕР за организиране на срещи, на които да се обсъдят възможните решения и предложения за евентуална промяна в Закона за енергийна ефективност, както и методиката за определяне на целите, но за съжаление нямаме никакъв отговор за това", казват още от дружеството.

"Избраните от България механизми за постигане на националните цели по енергийна ефективност следва да бъдат преоценени", смята и Калина Трифонова, която е представител на Националната енергийна камара и заместник-председател на управителния съвет на "ЕВН България". На същото мнение е и Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт, според която в сегашния си вид схемата не работи, тъй като постигнатите резултати са под 10%. "Съществува риск целите за енергийна ефективност да бъдат изпълнени по начина, по който бяха изпълнени тези за ВЕИ през 2012 г. - рекордно скъпо", казва Диловска.

Браншът дава за пример останалите страни в ЕС, където въпросът е решен преди всичко със стимули за потребителите. Засега от Министерството на енергетиката и АУЕР казват, че са склонни да направят промени за бъдещи периоди, но не и за изминалите 2017 и 2018 г. Конкретни мерки обаче не са предприети или дори предложени.

Алтернативната възможност

Така единствената бърза възможност за решаване на част от проблемите към момента е купуването на удостоверения за енергийни спестявания - т.нар. бели сертификати. Това са документи, които фирми, институции и общини получават от АУЕР за това, че инвестират в енергоефективни производствени машини и други мерки, за да си намалят разходите за ток или газ. В публичния списък на АУЕР има такива удостоверения за близо 316 гВтч, но се знае за още около 700 тВтч, чиито собственици не са дали съгласие за публикуването им.

На практика с тези удостоверения биха могли да се покрият задълженията за 2017 и 2018 г., които са общо 1005 гВтч. Тук има друг проблем - в България няма регулиран пазар за търговията с тях. "Това според мен е сериозен проблем, тъй като няма ясни правила, по които те се прехвърлят и отчитат", смята Диловска.

Реално сделките стават чрез индивидуални оферти, най-често с посредничеството на брокери. Предлаганите цени варират от около 30 лв. до почти 90 лв./мВтч, но няма яснота при какви нива са реализирани продажби. При всички случаи обаче полученото е в пъти по-евтино от инвестициите или вноските във фонда. Най-много удостоверения за спестявания притежава индустриалният гигант "Девня цимент", който през 2015 завърши строежа на един от най-високотехнологичните заводи за производство на цимент и клинкер в Европа, разположен в индустриалната зона на Девня. Тази инвестиция от над 350 млн. лв. донесе на компанията енергийна оптимизация, за която са издадени удостоверения от АУЕР.

"Сертификатите за енергийна ефективност, които нашата компания притежава, биха могли значително да намалят общото количество на задължения на национално ниво. Параметър, който стриктно се наблюдава от Европейската комисия", коментира Аксел Конрадс, изпълнителен директор на "Девня цимент". Според него, за да стане България атрактивна и за чуждите инвеститори, подобни механизми за сделки с удостоверения следва да бъдат проактивно структурирани от страна на държавата. "Има вече българска компания, която е погасила енергийните си задължения след търговска сделка по придобиване на сертификати за енергийна ефективност. Това показва, че пазарът на енергийни сертификати в България е създаден и с политическа воля може да заработи адекватно. В други европейски страни пазарът на енергийни сертификати е активен от много години и по този начин се погасяват задълженията, което подобрява и общия баланс на дадената страна в съответствие с договорените цели на ЕС", казва още той.

Проблемът е, че от една страна държавата е създала възможност за индустрията да отчита енергийн ефективност като издава удостоверения на фирмите, но от друга не е регламентирала начин за използването на тези удостоверения. Сами по себе си те са ненужни за фирмите, които не са задължени по закон да постигат определени цели.
Калина Трифонова обаче счита търговията с удостоверения за некоректна. "Това реално не увеличава енергийната ефективност, тъй като спестяването вече е постигнато. Пари няма да бъдат инвестирани в допълнителни мерки за енергийна ефективност, а ще бъдат дадени на някой, който вече е сторил това за себе си", обяснява тя.

Иванка Диловска също определя тази схема като спорна, особено ако на 1 юли регулаторът потвърди, че цената на закупуване може да влезе в цената на тока. "Не смятам, че е разумно разходите за придобиването на такива удостоверения да бъдат признавани в цената на ЕРП. Ако това се случи, ще излезе, че битовите потребители финансират голямата индустрия, а това не е правилно", казва тя.

Има ли изход
Доклад на главна дирекция "Енергетика" на ЕК показва, че освен България само Полша, Дания и Люксембург са заложили на така схема за постигане на енергийната ефективност, но вече работят по промени в механизмите, тъй като не могат да ги изпълняват заради необходимостта от сериозни инвестиции.

Според Диловска фирмите могат да бъдат задължени да реализират мерки за енергийна ефективност при трети лица, обикновено техни клиенти, но не и да финансират тези мерки. "Основен принцип е всички разходи да бъдат предварително пресметнати, а средствата за покриването им – осигурено", казва тя. Единият вариант е чрез крайните цени на тока, парното и газа, другият е чрез бюджетни средства, както беше например при програмата за саниране на панелките. Биха могли да се ползват и средства от европейски фондове.

Най-работещият вариант остава да се стимулират самите потребители да постигат енергийна ефективност. В доклад на ENSPOL (структура на ЕС, която следи за прилагането на мерките за енергийна ефективност) се посочва, че във всички страни членки с изключение на България са въведени национални схеми за възстановяване на разходите за енергийна ефективност. Във Великобритания например въпросът е уреден със стимули за подмяна на електроуреди - съответните предприятия финансират до една трета от цената на енергоефективен климатик, като след това си правят удръжки от месечните сметки за ток в размера на спестената енергия. Целта е инвестицията да се откупи за не повече от 6 години, така че потребителите да имат интерес и да получат реални спестявания на разходи в обозримо бъдеще. Липсата на такава схема тук (без националното саниране) пречи на всички въпреки многото нова дограма, изолация и електрически уреди.

Източник: Капитал