Игнорираме Брюксел за правосъдната реформа

Безуспешно и в пълно мълчание изтече шестмесечният срок, в който България трябваше да закърпи поредните дупки в съдебната си система, пише mediapool. През март от Брюксел повдигнаха въпроса за неприкосновеността на прокурорската институция у нас, като повод послужи Казуса Филчев.

Съветът на Европа поиска от страната ни да представи конкретни мерки, гарантиращи, че срещу главния прокурор ще може да се провежда независимо разследване.  Припомняме, че страната продължава да е под обособена система на мониторинг заради проблеми със съдебната система още от влизането си в ЕС през 2007 г..

"(Българските) власти са подканени да предоставят информация за конкретни реформи, които ще осигурят независимостта, по закон и на практика, на разследванията срещу главния прокурор, и в частност ще гарантират независимостта на органите, отговорни за различните фази на това разследване. (Българските) власти са подканени да осигурят информация за прогреса по тези въпроси преди 1 октомври 2018 година", се казваше в решението на комисарите:

Най-проблемното българско дело е Колеви срещу България, по което бе замесено името на бившия главен прокурор Никола Филчев. То бе заведено от роднините на убития бивш зам.-главен прокурор Николай Колев. Според тях поръчител на убийството е тогавашния  глав. прокурор Никола Филчев, който е отправял директни заплахи. Преди да бъде убит, Колев е бил в остър конфликт с бившия си началник  Филчев. Роднините на Колев твърдят, че в България разследването е извършено под натиск и от зависими хора.

През 2009 г. съдът в Страсбург осъжда България за липсата на обективно разследване по делото. В решението на съда се посочва, че в страната не съществуват достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, ако възможни заподозрени са главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него.

България е поставена под наблюдение заради отказа ѝ да предприеме мерки. Оттогава досега въпросът е поставян нееднократно, включително от ЕК. Още от момента на присъединяването в ЕС  единствено за България и Румъния бе въведен контрол за върховенство на закона чрез Механизма за сътрудничество и проверка  (МСП).

„От  10 години пристигат едни и същи отчети за неефективност на правосъдна система на България”,  заяви в началото на тази година шефката на Комисията по бюджетен контрол на ЕП Ингеборг Гресле, която е член на германската ХДС – партията на Меркел, партньор на ГЕРБ в ЕНП.  Гресле  заяви, че и от сън да я вдигнат тя ще знае съдържанието им – корупцията в България не намалява, а съдебната система не се реформира.  Тогава изводът от доклада гласеше, че е необходимо да бъде запазен мониторингът върху България,  а Румъния трябва да запази резултата от проведените реформи и излиза от наблюдение. В този смисъл освен, че е в уникална позиция на мониторинг дори и след влизане в ЕС, страната ни е и рекордьор по време на пребиваване в този обособен режим.

Сега ПАСЕ изпраща мисия в страната ни, за да се провери докъде е стигнала съдебната реформа. Липсата на резултати вещае нови санкции за България.