Корпорациите: Химимпорт държи зърното

Корпорациите обикновено са развивани така, че да покриват поне няколко бизнеса. Във време на кризи, ако не върви един от тях, се разчита на останалите. По подобен начин е изграден и холдингът Химимпорт.
Той има няколко направления на дейността си – финанси и застраховане, химия, транспорт и зърнопроизводство. Всички те обаче бяха силно засегнати едновременно от глобалната криза, а пазарната капитализация на компаниите от групата на борсата се срина невероятно.
Една от тях е Зърнени храни България. В нея Химимпорт притежава 53,956% според регистъра на ДАКСИ.  Според одитиран отчет на корпорацията за 2007 г. производството на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и други култури е 227 000 тона с прогнозна стойност над 63 милиона лева. Миналата едмица пазарната капитализация на фирмата беше 119, 55 млн. лева.
Пак в одитирания отчет се споменават няколко зърнобази в орбитата на компанията – Добрич, Тервел, Кардам, Карапелит, Крушари, Нова камена. За нея се говори, че е най-големият играч в бизнеса и то в житницата на България – Добруджа.
След златната 2007 г. обаче нещата значително се промениха. Тази година спадът в цените на борсовите стоки удари твърде жестоко зърнопроизводството. Реколтата беше голяма, а цените паднаха до дъното. Още по-ниски от тях се оказаха котировките на внасяното от Украйна зърно, което подби нашето.
Разбира се, зърнопроизводителите все протестират – миналата година, когато цените им бяха прекалено високи, за да ги изкупува техния основен клиент – държавният резерв, а тази – защото пък количествата им бяха прекалено големи, за да може да ги изкупи пак същият добър стар държавен резерв.
В бизнессредите не един и двама души твърдят, че зараждането на империята Химипорт се корени някъде в търговията със зърно. В зората на демокрацията у нас се появява световноизвестният търговец Марк Рич, една от чиито специалности са именно тези култури. Той има за съветник починалия неотдавна български предприемач Никола Дамянов. Той пък, от своя страна, е припознаван като духовен баща на бизнесмените, чиито инициали Т, И и М – ТИМ, са свързани с изградената по-късно корпорация Химимпорт.
Никола Дамянов беше известен на обществото първо като създател и спонсор на фестивала Пирин фолк и почетен гражданин на Сандански, а после бе замесен в делото срещу Маргините като една от техните евентуални мишени, ако се вярва на изнесеното от обвинителите им. При социализма той е заместник – шеф на Химимпорт и директор в Министерството на химическата промишленост. Изненадващо емигрира през 1984 г. Установява се в Канада, където развива бизнес, стигащ и до Великобритания. Там се запознава и започва да работи с легендарния милиардер Марк Рич – човекът, чието помилване бе последния документ, подписан от Бил Клинтън, чийто спонсор е, и чийто бизнес може би ще се върне на бял кон покрай увенчаването на Хилари като новия държавен секретар на САЩ. Между другото, подобен е начинът, по който Огнян Дойнов е оценен като консултант от не по-малко ексцентричния милиардер Максуел в същите онези години.
Дамянов и Рич започват даимат интереси в България след промяната от 1989 г. Бизнесът върви добре. Дотолкова, че през 1997 г. според в. Капитал се сблъскват с най-голямата българска корпорация тогава Мултигруп. Вероятно по онова време в Бай Кольо назрява мисълта за създаване на още по-могъща империя.
В бурното десетилетие на 90-те години работата на компанията “Гленкор” на Марк Рич и варненските бизнесмени Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев в областта на зърното среща Дамянов с тях.
Доайенът на българския бизнес решава да организира приватизирането на Химимпорт. И се връща във фирмата, откъдето е тръгнал пътя му в бизнеса. С обединените усилия на Дамянов и тримата предприемачи тя наистина се превръща в най-голямата българска корпорация.