Гората на самоубийците в Япония

Самоубийствата през последните дни в България придобиват характер на епидемия , гърмят медиите. За разлика от родината, където все повече хора слагат край на живота си от мизерия, в богата Япония се самоубиват по различни причини – отчуждение, самота и скука. Но самоубийствата там отдавна са буквално бич за страната. От десетилетия японските самоубийци си имат и любимо място – гората Аокигахара.Тя се намира в подножието на красивата планина. Именно оттук властите прибират по 100 тела годишно.

Гората Аокигахара е известна с гъстата си вечнозелена растителност и с факта, че всяка година тук се самоубиват над 100 души. Поне толкова тела прибират властите годишно, но може би много други лежат неоткрити. Защо толкова много японци избират точно това място, за да сложат край на живота си, остава загадка. Предполага се, обаче, че първите самоубийци са били "вдъхновени" от роман, чието действие се развива на това място "Дейли мейл".

Днес на входа на гората има табела, която призовава потенциалните самоубийци да размислят. На нея пише: "Животът ти е ценен дар от родителите ти. Моля те, помисли за родителите, братята, сестрите и децата си. Не го задържай в себе си. Говори за проблемите си". Следва телефон на асоциацията за предотвратяване на самоубийствата. Геологът Азуса Хаяно изучава гората от повече от 30 години. Той също няма обяснение защо Аокигахара се е сдобила с такава печална слава, но и признава, че за последните 20 години самият той се е натъкнал на повече от 100 тела.

При една от обиколките си Хаяно взима снимачен екип със себе си. Документалният филм, заснет от него, започва с кадри на изоставен автомобил в началото на гората. На предната седалка лежи отворена пътна карта. "Тук е от месеци - казва Хаяно на екипа. - Предполагам, че собственикът е влязъл в гората от тук и повече не е излязъл." Смразяващото видео показва тела, висящи от дърветата, но и личните вещи, оставени от самоубийците, често носещи следи на стрес и нерешителност. Хаяно разказва, че се е случвало да намира импровизирани палатки от мушама; кукла, забита на дърво; дори "наръчник на самоубиеца" с описания на примки.

Въпреки смразяващия брой на самоубийците, има и такива, които явно променят решението си в последния момент. Неуверени дали са готови да умрат, те често развиват касетофонни ленти след себе си, които да им покажат пътя обратно към сигурността. "В повечето случаи, ако проследиш лентата, намираш нещо в края й – или тяло, или следи, че някой е бил тук", разказва Хаяно.