Лошо време – хубаво вино

Няма нищо по-хубаво от лошото време не е само позната есенна фраза.
Лошото време си е добра възможност човек да обърне внимание на хубавото вино. Още повече, ако носи изненадите и разнообразието на младото.
У нас нямаме, за съжаление, френската традиция на новото божоле, завладяла света. Ние малко по малко се присъединяваме към този празник, но без ентусиазъм, което е разбираемо - не е точно нашият. Той всъщност наближава - на третия четвъртък от ноември е.
През 50 - те години на миналия век винарите от Божоле си извоювали закон, който им позволява да пускат на пазара младо вино от последната реколта. Иначе законите и традициите във винопроизводството не допускат вино да се прави от грозде, обрано само преди месец и веднага да се продава. То всъщност и не от всяко грозде става вино толкова бързо. Само от един сорт е възможно виното да узрее както трябва за толкова кратко време. Това е черното гаме (gamay noir) и то вирее най-добре в Божоле.
Странни са пътищата и на виното, което става легенда. Навремето младото божоле се е смятало за вино на бедните, на тези които не могат да си позволят висококачествени и отлежали вина. Сега това вино е магия. Вероятно и заслужено, защото всяка година то е с различен вкус и аромат, винаги изненадва. По някаква такава схема американците правят звездите в шоубизнеса. Французите са го постигнали с виното - какво по-естествено.
У нас също се правят празници на младото вино. Те са местни, каквито навремето са били и в Божоле, но без капка илюзия, че някой ден могат да стигнат чуждата слава. Важното е, че на хората им е добре и вълнуващо.
В Пловдивско например няколкогодишна традиция има фестивалът "Дионисиеви дни". Там жури от професионални енолози определя най-доброто домашно вино, има конкурси за най-добро мезе и наздравица, а също и за "винена" поезия". За тази година предвиждат и конкурс за жени – винопроизводители. В това обаче не са преди всички. В Асеновград на миналогодишния конкурс за домашно вино жена спечели. И не с мавруд при това.
Изследванията на пазара показват, че по принцип днешният пияч на вино няма търпение да чака то да зрее с години. Винарската промишленост предлага по тази причина повече вино, което да се пие в рамките на година-две след бутилирането му. Какво представялват всъщност младите вина - експлозивна смес от киселини, захари и танини, а също и от ароматите на гроздето, тези от ферментацията и от бъчвите, в които е отлежавало виното.
За да придобие всичко това хармоничност, трябва време. И кислород - това установил пръв Луи Пастьор по заповед на Наполеон.
Той искал да се разбере защо френското вино вкисва бързо, превръща се в оцет. Заради това е - заради прекаления контакт на виното с въздуха. Като се контролира добре, и виното зрее правилно.
Има много дурги фактори, които също определят дълголетието на някое вино- сортът грозде, реколтата, начинът на съхранение, големината на бутилката и т.н. - неща, които не сме длъжни да знаем, за да ценим хубавото вино.
Най-доброто вино за масовия ценител е готово за около 5 години, това, на което са му нужни повече от 10 години е за колекционери.
Най-накрая нека да кажем, че тези дни в "Пикадили" продаваха по-евтино от другаде "Младо мерло Сакар" и "Младо каберне Менада". Цена - 3.69 лева, реколта 2007-ма и ако ви интересува, гроздето било брано на ръка. 19’ препоръчва от собствен опит и младото Каберне Нуво на Поморие, което наистина е по-добро от божолето.