Ако направим геополитически анализ на общинския гений кръстител на улици, то Доган беше прав преди 30 г., като каза, че пътят ни за Европа минава през Истанбул, понеже Цариградско шосе е най-големият и най-хубавият булевард в столицата – доста по-устроен от оставащия в сянката му бул. България. Бул. Русия нямаме, но на Московска е Столичната община, а Париж я пресича. Тази тройка държави и досега са основните фактори около нас, включително по актуалната в момента мигрантска криза до границите ни, където Ердоган е водещ, Путин е дискретна, а в дует с него Макрон е недискретна опозиция. Германоориентацията явно е само в главите на политиците, понеже нямаме една улица Берлин, камо ли Мюнхен(дал парите на старта, за да има ГЕРБ) или Кьолн например. Нямаме и Рим, което сигурно е пропуск заради принадлежността ни към една Ос през Втората световна война. По същата логика, като бомбардирали града ни с 2500 убити и 12 000 срутени сгради, англичаните се водят незаслужили за улица Лондон. Докато Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Прага, Будапеща си имат табели в София за означаване на локации. Че даже и Любляна, за разлика от Белград или Букурещ. На целия този фон, „може би е странно, може би е смешно“, както пее Васил Найденов, но в София имаме улица Минск. Не е ясно дали е от любов на общинския гений кръстител към диктатора Лукашенко, на когото неговите хора викат Батька – Тате означава, въпреки че повече прилича на Бате... Борисов. Вярно, ул. Минск е в Люлин 9, което не е върхът на сладоледа. Та и не е дълга, нито е изцяло покрита с асфалт – 80% е с кално покритие като коларски път към една панелка, заобиколен с няколко съборетини.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!