Праисторическият мегалит от неолитната епоха в югоизточния окръг Шанлъурфа отчита забележителен ръст на посещаемост, след като Министерството на културата и туризма на Република Турция обяви 2019-та за Година на Гьобекли тепе и отново отвори вратите му за туристи. Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от най-древните известни мегалити в света като възрастта му се определя на около 12 000 години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. Като археологически обект, Гьобекли тепе е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския университет през 1963 г.
Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитня слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки още през 60-те години на XX век. През 1995 г. Клаус Шмид от Германския археологически институт започва разкопки на мястото в сътрудничество с музея „Шанлъурфа“. Така огромните Т-образните колони са открити, а това проучване се превръща в най-значимия въпрос в живота на немският археолог. Чудният мегалит се извисява на около 300 м. над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог – истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И тъй като не е открил доказателства за хора, трайно населявали Гьобекли тепе, Шмид вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение. Древното съоръжение е впечатляващ пример за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни, подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тази на ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната.
Това, както и различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия. От 1998 г. там са открити над 100 000 кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди. Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни. Някои твърдения сочат, че едва след като вече са били научени на земеделие и живот в общности, хората биха имали възможност и организация да издигнат храм и да подържат сложна социална структура. Възгледите на Клаус Шмид, обаче сочат обратното, неистовите структурирани усилия за построяването на мегалита буквално са положили основите за развитието на сложното общество. Шмид е убеден, че тайната на мегалитната структура се крие под земята, място за вечен покой на общество от ловци или център за изразяване в култ към смъртта и положени под хълма богове и духове от отвъдното. Откритията на археолозите край Гьобекли тепе доказват, че разделението на населението в социални групи и наличието на религиозна прослойка в него и е съществувало далеч преди предполаганите досега дати. Изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща тайните за създаването на човешката цивилизация.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу
Бате Гошо:
- Какво е секс прaвилото за есента?
- Пaртньорът с хремa е винаги отдолу!!!