Свързани новини

07.01.2020 14:47

Прародината ни Узбекистан прави Шевролети, нова АЕЦ, има скоростен влак и пази вина на 112 г.

Видян 4398 пъти | Коментари 2
Гласували 2 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна


Пътувайки със скоростния влак, летящ с 250 км/ч от Ташкент за Самарканд, виждам табелата Сърдаря на град край линията и се сещам, че именно оттук започва пътят на прабългарите към днешна България. Добре дошли в нашата прародина! Уж сме големи патриоти, а не знаем нищо за Узбекистан.
Страната, която е в сърцето на Средна Азия – някогашната Согдиана, е мястото, където Александър Велики, този „македонски герой“ на нашето време, обръща резбата, та се жени за красивата Роксана. Понеже цялата тогавашна зона е позната като Балхария, а то много прилича на нашето България, защо пък по македонски да не решим, че императрицата е наше момиче...



Самарканд е удивително място. В неговото сърце е площадът с невероятните джамии и медресета, които не приличат на онези, които знаем в другия мюсюлмански свят. Площадът се нарича Регистан и наистина е задължително място за посещение. Най-малко заради невероятната възстановка на светилищата на повече от пет века, направена по съветско време. Наистина не сте виждали толкова красиви мозайки. Другото задължително място за туристите, намира се на десетина минути пеш в този иначе огромен град, е мавзолеят на Тамерлан – великия император, който е сложил Самарканд като една от най-важните точки на пътя на коприната. Вдясно от него тръгва Университетският булевард – нещо като местен вариант на Шанз Елизе с цял парк между широките многолентови две посоки на шосето. Той пък е сърцето на Руския град. Ако завиете вдясно при Къта на Конфуций – градина, оформена в китайски стил, скоро ще се намерите при прекрасния православен храм Св. Алексий, който е построен през 1912 г. – май оттогава беше и нашата руска черква в София. Веднага след него пък тръгва улицата, на която се намира един от най-интересните музеи в града – на виноделието. Разположен е в старовремската къща на богаташ от царския период, който основал тукашния винпром. А когато избухнала Октомврийската революция, побързал да скрие така личната си колекция преди да избяга на Запад, че я търсили половин век преди да я намерят и от нея да направят въпросния музей. Тук пазят вина от 1908 и 1912 г. до наши дни. И то добри, включително шампанизираните.



На повече от час и половина със скоростния влак от Самарканд се намира другия приказен град на Узбекистан – Бухара. Когато видите престола на местния владетел в центъра на автентичната крепост от 4-ти век, трябва да знаете, че тронът, който, разбира се, не е чак толкова стар, колкото твърдината, е използван точно допреди век. Тогава шейхът се подчинява на съветската империя, а градът му става столица на формированието Туркестан, което после се разделя на Узбекистан, Таджикистан – в съседство, Туркменистан, Киргизстан. Хората тук са много интересни.



Цял Узбекистан е уникален кръстопът на смесване на гени, но в Бухара е наистина удивително. Защо? Понеже е заобиколен от останалите средноазиатски републики, а на юг граничи с Афганистан, той вече става микс на персийската раса – мургава, но с кръгли очи, и на хората дръпнатите очи – според местните леко. Представете си към това яко вливане на руснаци, особено след 1920 г., а по сталиново време преселването на 200 000 етнически корейци от пограничните райони в Далечния Изток, за да не водят партизанска война в полза на японците в съветския тил. Добавете малко евреи, малко арменци, малко от тюркските народи от другата страна на Каспийско море – азери и други кавказци, пренесли се откъм този бряг, особено при соца. Не е никак чудно да видите естествено руси и синеоки хора с дръпнати очи вследствие на целия този генетичен коктейл. Чийто език звучи като турски – чак до „йок“ за НЕ, а се е писал 100 години с нашите букви – славянските. Голяма каша!



В града има още много неща за виждане. На площада пред крепостта, в която е най-старият град, е пораснала Кулата на Бухара – някакъв местен вариант на Айфеловата, а зад нея ще видите изкуствено, но въздълбоко езеро, зад което има доста нетипична, но при това красива джамия. В обратна посока са прочутите минарета на стария духовен град. Куполите са сини, което е типично за узбекската култура, орнаментиката е феноменална, а заради многото магазинчета за килими, шалове, кована и керамична посуда и пазаренето, което понякога става ожесточено, недалеч има дори пункт на туристическата полиция.



Взели обратно скоростния влак, се връщате в столицата Ташкент, която е


 



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

  • 002 Anonimen 09.01.2020 20:46

    Защо "да си ходим" в прародината?!? Ние сме си в родината! Но който разполага с пари и интерес от пътешествия, би могъл да отиде в тази интересна страна! И аз бих отишъл, но за съжаление нямам достатъчно за далечни екскурзии. Иначе не е лошо човек да научи нещо повече и за други страни и народи.

  • 001 Севт 08.01.2020 09:49

    Ми що не си яхнете камилите и да си ходите в прародината си? Защото нашата родина, и прародина, и следродина е тук - в Тракия, Мизия и Македония. А ако имате и грам съмнение какви сте - дайте 200-300 лв и си направете анализ на ДНК. Да видим колко сте Узбеци, Шебеци или други азиатски породи. Или просто сте неграмотни българи с промити мозъци.

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 26 март 21:00ч.

Прецаканите

Режисьор: Силван Уайт
В ролите: Зоуи Салдана Айша Джефри Дийн Морган Клей

виц на деня

По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:

- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?

Тя си поглежда гърдата и възкликва:

- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!

към хороскоп хороскоп

рак

Днес се оглеждайте за потенциални нови възможности

Днес се оглеждайте за потенциални нови възможности.