Понеделник е денят, от който обикновено започваме/прекъсваме нещо, за да бъдем съвършени, даже има такава песен...Подходящото време да поговорим за епидемията от перфекционизъм/максимализъм, която вече става опасна за нашето здраве според психолозите. На това сме посветили и днешния ни лайфхак.
Културата на известността, в която живеем медийно ни налага, че е тъпо, едва ли не недопустимо човек да бъде среден, трябва да бъде ВИП, най-,най-, налага се. Това ни поставя супер цели и супер стандарти, следването на които е най-прекият път и най-честата причина за появата на перфекционизма и развитието му като истинска невроза. Пътят е прост: проблем – тревога – депресия – заболяване от т.нар. дисадаптация. Как се усеща? Нещастие – стрес – пренапрежение – прегаряне/burn out.
Основното, което ни тормози е ниската самооценка, хипертфрофирането на вътрешния критик в нас, създаването на специфично мислене за обезценяването на собствените постижения и развиване на комплекс за малоценност.
Налагането върху нас самите на негативен филтър на мислите ни води до безжалостен самоанализ. И той буквално ни побърква.
Как се лекува този Синдром на отличника?
Първо, нашата самооценка да не се основава на постиженията ни, а на обичта към самите нас.
Второ, да си изясним, че няма нищо безупречно и ние самите няма как да бъдем 100% съвършени.
Синдромът на отличника най-често е възпитан от очакванията на родители със същия синдром, които пренасят собствените си завишени супер цели върху децата си, без да се интересуват дали е възможно да ги реализират и на каква цена. Тези свръхочаквания просто се персонифицират в образа на детето/децата.
Много често това ги кара да развият Синдром на отложения живот. Как се разпознава? Просто е!
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Входираме законите за реформи в службите ...
БТВ Синема 08 октомври 21:00ч.
Режисьор: Тони Гилрой
В ролите: Джулия Робъртс, Клайв Оуън, Том Уилкинсън
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Сякаш служебните дела са поели властта над живота ви днес. Разбира се, важно е да свършите всичко и то по най-добрия възможен начин, както само вие можете, но не забравяйте и другите области на живота. А те могат да са много, много вълнуващи. Не се страхувайте да се срещнете с вътрешната си същност, това може само да ви направи по-силни и по-цялостни.